Фед ще чака забавяне на инфлацията, преди отново да намали лихвите

През януари представителите на Федералния резерв изразиха готовност да запазят лихвените проценти стабилни в условията на упорита инфлация и несигурност на икономическата политика.

„Участниците посочиха, че при условие, че икономиката остане близо до максималната заетост, те биха искали да видят по-нататъшен напредък по отношение на инфлацията, преди да направят допълнителни корекции в целевия диапазон на лихвения процент по федералните фондове“, показа протоколът от заседанието на Федералния комитет по операциите на открития пазар от 28-29 януари.

В протокола, публикуван в сряда във Вашингтон, се казва, че „много участници отбелязаха, че комитетът би могъл да задържи основния лихвен процент на рестриктивно равнище, ако икономиката остане силна, а инфлацията - висока“.

На това заседание официалните лица задържаха основния лихвен процент на Фед в диапазона 4,25%-4,5%.

Записът от заседанието подчерта предпазливия подход, който банкерите от Фед възприемат след понижаването на лихвените проценти с един процентен пункт през последните месеци на 2024 г. Няколко длъжностни лица заявиха, че биха искали да видят как инфлацията се охлажда още повече към целта на Фед от 2%, преди да подкрепят ново намаление.

Според фючърсните пазари инвеститорите понастоящем оценяват едно понижение на лихвите през 2025 г. с възможност за второ.

Някои длъжностни лица изразиха загриженост и за рисковете, породени от възможността за нов сблъсък във Вашингтон по отношение на тавана на дълга.

„По отношение на потенциала за значителни колебания в резервите през следващите месеци, свързани с динамиката на тавана на дълга, различни участници отбелязаха, че може да е уместно да се обмисли спиране или забавяне на източването на баланса до разрешаването на проблема“, се казва в протокола.

Понастоящем Фед позволява до 25 млрд. щатски долара в държавни ценни книжа и 35 млрд. щатски долара в ценни книжа, обезпечени с ипотеки, да падежират всеки месец, без да се реинвестира върнатата сума.

През януари правителството на САЩ достигна законоустановения си лимит за неизплатения дълг. Оттогава Министерството на финансите използва т.нар. извънредни мерки, за да разшири възможностите си за изплащане на разходите на федералното правителство.

Президентът Доналд Тръмп подкрепи план на републиканците от Камарата на представителите, който предвижда повишаване на тавана на дълга с 4 трлн. долара, но преговорите за това вероятно ще отнемат месеци.

Несигурността около Тръмп

Банкерите следят също така разгръщането на плановете на Тръмп в областта на икономическата политика и как те биха могли да повлияят на икономиката. Тръмп прокарва програма, която включва засилено използване на мита спрямо търговските партньори на САЩ и ограничаване на имиграцията, като и двете могат да повлияят на перспективите за инфлацията, пазара на труда и икономическия растеж.

Макар да характеризират рисковете в икономиката като приблизително балансирани, банкерите „като цяло посочиха възходящи рискове за перспективите за инфлацията“, се казва в протокола.

„Участниците посочиха възможните ефекти от евентуални промени в търговската и имиграционната политика, възможността геополитически събития да нарушат веригите за доставки или по-силни от очакваното разходи на домакинствата“, показа протоколът.

Все пак длъжностните лица очакваха, че „при подходяща парична политика“ инфлацията ще продължи да намалява към целта от 2%.

Някои банкери отбелязаха също, че трудностите при пълното отстраняване на сезонните изкривявания от данните за инфлацията в началото на годината може да направят данните „по-трудни за тълкуване от обикновено“.

Преразглеждане на рамката

Банкерите използваха януарското заседание, за да поставят началото на петгодишния преглед на рамката на паричната политика на централната банка.

Част от прегледа ще се съсредоточи върху това какви поуки следва да извлекат от инфлационния скок, последвал пандемията, и реакцията на централната банка спрямо него. Ще бъде разгледана и комуникацията на Фед.

Протоколът показа, че ще бъде обърнато специално внимание на елементите, въведени в прегледа на рамката за 2020 г., включително „подхода за смекчаване на отклоненията от максималната заетост и подхода, насочен към постигане на инфлация умерено над 2% след периоди на трайно задържане на инфлацията под целта“.

Предвижда се преглеждането да приключи до края на лятото.

Междувременно служителите обсъдиха потенциални промени в състава на счетоводния баланс на централната банка.

„Много участници изразиха мнение, че би било подходящо покупките да се структурират по начин, който да доближи матуритетната структура на портфейла SOMA до тази на непогасения държавен дълг, като същевременно се сведе до минимум рискът от смущения на пазара“, се казва в протокола.