Великобритания и Франция имат план за защита на Украйна, но им трябват ВВС на САЩ

Обединеното кралство и Франция изготвят планове за ръководени от Европа „сили за подсигуряване“ за Украйна, които да гарантират, че Русия няма да нападне отново страната, ако бъдат договорени прекратяване на огъня и мирно споразумение.

Планът зависи от съгласието на президента Доналд Тръмп да предостави на силите защитата на САЩ, включително американски самолети и разузнавателни данни, и според западни представители те ще охраняват предимно въздушното пространство на Украйна и Черно море.

Планът, чиито детайли все още се обсъждат, вероятно ще изисква по-малко от 30 000 европейски войници да бъдат разположени в големите градове, пристанищата и критичната национална инфраструктура на Украйна, заявиха официални лица. Европейските войски няма да бъдат изпратени в източната част на страната, където сраженията между Украйна и нахлуващите руски сили са най-ожесточени.

В момента Обединеното кралство и Франция се опитват да убедят други европейски държави да предоставят личен състав и оборудване на силите. Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър ще посети следващата седмица Вашингтон, за да се опита да убеди Тръмп да се съгласи.

Не е ясно дали европейското предложение ще задоволи украинския президент Володомир Зеленски, който досега беше изключен от разговорите между САЩ и Русия. Зеленски заяви, че Украйна няма да се съгласи с никаква сделка, в чието договаряне не е участвала.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви във вторник, че Русия няма да приеме европейски войски като мироопазващи сили в Украйна.
Европейските лидери се мъчат да измислят стратегия за осигуряване на евентуално прекратяване на огъня в Украйна след двустранните преговори на САЩ с Русия в Саудитска Арабия миналия уикенд. Оттогава администрацията на Тръмп изглежда се стреми към бърза сделка с Кремъл, като изключи европейските сили от преговорите и оказа натиск върху Зеленски.

В сряда Тръмп нарече Зеленски „диктатор“ и предупреди, че е по-добре украинският президент „да действа бързо“, за да постигне сделка с Русия, „или скоро няма да има държава“.

Преди това САЩ изключиха възможността за ангажиране на войски в Украйна, посочиха, че според тях Европа трябва да поеме отговорността за сигурността на континента, и заявиха, че европейските миротворци няма да бъдат обхванати от споразуменията за колективна отбрана на НАТО, ако бъдат нападнати.

Това, заедно със сигналите, че САЩ са готови да направят значителни отстъпки пред Кремъл по отношение на членството на Украйна в НАТО, накара европейските служители да се опасяват, че няма да има какво да възпре Русия да наруши примирието, след като се прегрупира и превъоръжи.

Европейските държави се опитват да създадат „коалиция на желаещите“, за да създадат сила, която да подкрепи споразумението.

През изминалата седмица бяха предложени различни варианти - от сили за бързо реагиране, които да възпират руските атаки, до пълни мироопазващи сили, разположени по цялата фронтова линия, състоящи се от над 100 000 войници. Според западни представители планът на Обединеното кралство и Франция ще бъде по-лесен за изпълнение и ще се съсредоточи върху техническото наблюдение на границата.

Привличането на държави да ангажират войници се оказа трудно. България, Словакия, Хърватия и Полша отказаха да предоставят войски. Италия изрази скептицизъм, а германското правителство заяви, че е твърде рано да се поемат ангажименти.

„Малко съм ядосан, че всички тези европейски страни вече вдигат ръце и определят какво са готови да направят“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус в сряда в интервю за радио Deutschlandfunk.

„Кому е от полза да обсъждаме в този момент дали и колко войски сме готови да ангажираме, докато не е ясно как ще изглежда мирът? Това няма никакъв смисъл. Спекулирането по този въпрос сега само помага на преговорната позиция на Владимир Путин“.

Румънски и британски войници тренират в окопи в Смърдан, Румъния, на 17 февруари. Фотограф: Андрей Пунговски/Getty Images

Писториус повтори общото мнение на служители от ЕС, които не са убедени, че президентът Путин наистина желае да спре да воюва, и които са обезпокоени от отстъпките, които САЩ изглежда са готови да направят на Русия. Те се опасяват, че Европа ще бъде оставена да следи за спазването на споразумение в Украйна, в чието договаряне тя не е участвала, без военна подкрепа от САЩ - нещо, което Писториус нарече „напълно неприемливо“.

Британско-френският план ще изисква по-малък брой участници, отколкото пълни мироопазващи сили, тъй като официалните лица смятат, че мирно споразумение, съчетано с американска подкрепа и създаване на безопасно въздушно пространство над страната, ще бъде достатъчна, за да даде увереност на Украйна и нейния народ.

Съгласно плана самолети ще бъдат разположени в Полша и Румъния, а сухопътни сили ще бъдат разположени на източните им граници, за да могат при необходимост бързо да бъдат изпратени в Украйна, заявиха официални лица.

Ще бъдат използвани безпилотни самолети, сателити, разузнавателни самолети и самолети за наблюдение, за да се осигури пълна картина на всяка дейност по границата на Украйна с Русия. Две оперативни групи вероятно ще бъдат разположени и в Черно море: първата за разчистване на евентуални морски мини, а втората - за патрулиране на водите.

Макар че предложението е значително по-малко амбициозно от някои от обсъжданите през последната седмица, то все пак ще изисква значителен човешки ресурс и може да натовари военния капацитет на Европа. В анализ на Матю Савил, директор на отдела за военни науки в мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон, се казва, че ако Обединеното кралство изпрати само 5000 военнослужещи в Украйна, това ще изисква по-голямата част от капацитета на армията за поддръжка и инженерни дейности и на практика ще обвърже всички разполагаеми сили на страната, които в момента не са разположени другаде.

Няколко анализатори изтъкнаха факта, че Германия все още не е изпълнила поетия през 2022 г. ангажимент да изпрати бригада в Литва.

Британски войници тренират отстъпление под обстрел по време на учение в Смардан, Румъния, на 17 февруари. Фотограф: Андрей Пунговши/Getty Images

„Това, което липсва, не са танкове и артилерия, а политическа воля“, казва Бен Ходжис, бивш командващ генерал на американската армия в Европа. „Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия и Полша имат много големи армии. Така че колко жалко е, че 30 и няколко членове на НАТО без САЩ не могат да съберат сили?“

Анализаторите, включително Ходжис, посочват, че при всички трескави разговори из Европа опитите да се определи как ще изглеждат силите са преждевременни, докато европейските страни не могат действително да решат какво искат да постигнат и какво са готови да рискуват на терен.

„Това няма да бъдат мироопазващи сили. Това, за което говорим, са сили, които ще бъдат необходими, за да се гарантира, че и двете страни - и наистина става дума за Русия - ще спазват споразумението за прекратяване на огъня“, каза той. „Те трябва да бъдат готови за бойни действия, ако прекратяването на огъня бъде прекъснато, което, както знаете, Русия ще направи незабавно.“

Преди да бъде въведена каквато и да е оперативна стратегия, Европа трябва да отговори на един основен въпрос, каза Ходжис и други анализатори: готови ли сте да воювате с Русия?

Германия и други сили ясно заявиха, че не искат военна конфронтация с Русия. „Това означава, че Русия по същество ще бъде в доминираща позиция при ескалация на всяко разполагане на европейски войски в Украйна“, каза анализаторът в областта на отбраната Франц-Щефан Гади.
„След като се включите в операцията, много неща са извън вашите ръце, а извеждането на войските е много по-трудно, отколкото въвеждането им в бойна среда“, добави той. „Войните са склонни да ви засмукват.“