САЩ поискаха от европейските държави да уточнят какви гаранции за сигурност са готови да предоставят на Украйна, за да се осигури трайно мирно споразумение, и как съюзниците трябва да реагират, ако разположените от тях войски бъдат нападнати от Русия.
Според документите, с които се е запознал Bloomberg, администрацията на Тръмп търси подробности за това как европейските съюзници биха могли да допринесат за гаранциите за Киев и да възпрат Москва в бъдеще.
САЩ също така искат да знаят доколко европейските им съюзници са готови да предоставят войски като част от евентуално мирно споразумение, каква подкрепа от страна на САЩ според тях е необходима, за да се осъществи то, и какво могат да направят сега, за да укрепят преговорната позиция на Киев.
Специалният пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп за Украйна и Русия, генералът в оставка Кийт Келог, се очаква да обсъди тези въпроси по време на срещите си с европейски длъжностни лица този месец, твърдят европейски дипломати, които са говорили при условие на анонимност. Келог търси информация от съюзниците, преди да представи варианти на президента, съобщи по-рано Bloomberg News.
Правителството на САЩ не е отговорило веднага на молбата за коментар.
Дискусиите се провеждат, след като лидерите на ЕС останаха шокирани от настояването на Тръмп да започне преговори с руския си колега Владимир Путин. Представители на САЩ и Русия трябва да се срещнат в Саудитска Арабия тази седмица.
Тъй като САЩ възнамеряват да действат толкова бързо, Европа рискува да остане настрана от преговорите, които в крайна сметка могат да определят баланса на сигурността на континента за години напред, ако бързо не представи конкретен план.
Група европейски лидери ще се срещнат в Париж по-късно в понеделник, за да започнат да изготвят отговора си, след като миналата седмица на Мюнхенската конференция по сигурността американски представители заявиха категорично, че има ограничение за това колко са готови да направят САЩ.
Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок предположи, че отговорът на Европа би могъл да включва голям нов пакет за отбрана. „Ще стартираме голям пакет, който никога досега не е бил виждан в това измерение“, заяви Бербок в интервю в рамките на срещата в Мюнхен.
Междувременно министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър обеща в статия за вестник „Телеграф“ в понеделник да изпрати британски мироопазващи войски в Украйна, ако това се наложи като част от евентуално мирно споразумение.
В речта си преди полета си за Париж полският министър-председател Доналд Туск заяви пред репортери, че ще призове европейските лидери да се заемат сериозно с повишаването на отбранителните си способности.
„Струва си да се вслушаме и да не се обиждаме от изявленията на американските съюзници, които посочват необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана“, каза Туск. „Няма да можем да помогнем на Украйна, ако не балансираме военния потенциал на Русия.“
В същото време той повтори, че Полша няма да изпрати свои войски в Украйна като част от бъдещи мироопазващи сили, но ще предложи логистична подкрепа на държавите, които решат да го направят.
За да засили натиска върху Путин, администрацията на Тръмп попита съюзниците какво допълнително оборудване могат да изпратят на Украйна и какви стъпки могат да предприемат за по-добро прилагане на съществуващите санкции и насочване към субекти в трети държави, които помагат на Русия.
САЩ също така искат да знаят дали ЕС е в състояние да осигури на Украйна достъп до по-голяма част от единния пазар на блока, докато тя се придвижва към членство.
Financial Times пръв съобщи за съществуването на въпросник, в който са засегнати някои от тези въпроси.