Инфлацията в еврозоната изненадващо се ускори
Потребителските цени се повишиха с 2,5% спрямо предходната година през януари, което е ръст спрямо 2,4% през декември и повече от очакванията на икономистите
Обновен: 17:06 | 3 февруари 2025
Инфлацията в еврозоната неочаквано се ускори, което подкрепи предпазливия подход на Европейската централна банка към понижаване на лихвените проценти, докато забавящата се икономика е изправена пред засилващи се търговски заплахи от страна на САЩ.
Потребителските цени се повишиха с 2,5% спрямо предходната година през януари, което е ръст спрямо 2,4% през декември и повече от очакванията на икономистите, съобщи Евростат.
Основната инфлация, която изключва променливите компоненти, остана по-висока от очакваното - 2,7 %, докато ръстът на цените в сектора на услугите, който се наблюдава внимателно, леко се забави.
Инфлацията в еврозоната неочаквано се повиши през януари
Германските облигации запазиха ръста си, като доходността на 10-годишните облигации се понижи с шест базисни пункта до едномесечно дъно от около 2,40%. Паричните пазари също запазиха залозите си за агресивно намаляване на лихвените проценти, като след намалението с четвърт пункт от миналата седмица определиха цени за още три до четири понижения през тази година.
Данните от понеделник последваха докладите от водещите европейски икономики, които показаха, че инфлацията в Германия и Франция е останала непроменена, и се е ускорила в Италия и Испания.
Числата подчертават, че продължава да има устойчив ценови натиск, въпреки увереността на ЕЦБ, че целта от 2% ще бъде постигната през тази година. Сегашната прогноза на Bloomberg Economics за февруари, която взема предвид последните данни, предвижда инфлацията в еврозоната да се понижи до 2,4%.
Но именно опасностите за икономиката заемат централно място, след като в края на миналата година растежът в 20-членния блок се забави.
Инфлация в еврозоната през януари
Към и без това повишената несигурност този уикенд се прибавиха и първите конкретни признаци, че президентът Доналд Тръмп е напът да започне голяма световна търговска война. В допълнение към налозите за Китай, Мексико и Канада той отново предупреди Европейския съюз, че митата „със сигурност ще се случат“.
Управителят на Банката на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало нарече стъпките на САЩ „много тревожни“, определяйки обхвата на действията като „брутален“. Макар да призова Европа да запази спокойствие, той заяви, че ЕС трябва да погледне отвъд защитните мерки, като обмисли и как да стимулира растежа.
„В началото протекционизмът може да изглежда хубав, защото защитава икономиката ви“, каза той пред радио France Info. „Но опитът винаги и навсякъде е показвал, че всички губят.“
Въпреки че не е в състояние да осъществи структурната промяна, за която мнозина призовават в Европа, ЕЦБ намали лихвите пет пъти от юни миналата година насам - за последен път миналата седмица, когато понижи депозитната лихва до 2,75%. Тя все още смята паричната политика за рестриктивна, което предполага по-нататъшни намаления на лихвите.
Какво казва Bloomberg Economics...
"Общата картина се запазва и все още сочи към дезинфлация в еврозоната. Това ще позволи на ЕЦБ да продължи да намалява през тази година и ние очакваме облекчаване със 100 базисни пункта."
-Джейми Ръш, главен европейски икономист.
„Нашият подход е ясен“, заяви в понеделник членът на Управителния съвет Петер Казимир. „Да останем стабилни, да се адаптираме, когато е необходимо, и да се съсредоточим върху поддържането на икономиката в правилна посока.“
В над половината страни от еврозоната инфлацията все още е над 2%
Макар че нестабилните разходи за енергия забавиха неотдавнашното отстъпление на инфлацията и увеличението на услугите все още е почти 4%, очакванията са, че нарастването на заплатите на работниците скоро ще отслабне.
Що се отнася до възнагражденията, „всички показатели, с които разполагаме в момента, вървят надолу“, заяви миналата седмица председателят на ЕК Кристин Лагард. Всичко това сочи към намаляване на лихвените проценти след срещата следващия месец.
„Не мисля, че намалението през март трябва да е последното, но решенията ще зависят от наличните към момента данни“, заяви пред репортери във Вилнюс шефът на централната банка на Литва Франсоа Вилроа дьо Гало. „Занапред можем да си позволим по-разхлабена парична политика“.