Японската икономика е заплашена от митата на Тръмп срещу Китай

В четвъртък Тръмп обяви плановете си да наложи 25% мита върху стоки от Мексико и Канада от събота, заедно с евентуално 10% мита върху китайския внос

14:02 | 31 януари 2025
Обновен: 14:04 | 31 януари 2025
Автор: Ерика Йокояма,Акеми Терукина
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Според главния икономист на правителството японската икономика рискува да понесе още един удар, ако президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи нови мита на Китай и предизвика нова търговска война между САЩ и Китай.

„Ако търговската война между САЩ и Китай доведе до по-високи мита, това вероятно ще се отрази негативно на японската икономика въз основа на предишния опит“, заяви Томоко Хаяши, главен икономист в кабинета, в интервю за Bloomberg.

Все пак този път японските компании може да са малко по-добре подготвени да се справят с последиците от политиките на Тръмп, отколкото по време на първото му управление, предвид разширяването на веригите за доставки и по-доброто познаване на тактиката на президента, каза Хаяши.

Хаяши беше един от основните правителствени анализатори, които оценяваха икономическото въздействие на политиките на Тръмп по време на първия му мандат.

Коментарите идват в момент, в който политици, инвеститори и икономисти следят внимателно търговската политика на Тръмп на фона на опасенията, че заплахата му от въвеждане на мита може да разклати световната търговия и доверието в перспективите за растеж.

В четвъртък Тръмп обяви плановете си да наложи 25% мита върху стоки от Мексико и Канада от събота, заедно с евентуално 10% мита върху китайския внос. Очаква се по-нататъшно прилагане на мита, тъй като президентът ги използва като един от ключовите инструменти за водене на преговори за изпълнение на програмата си „Америка на първо място“.

Екипът на Хаяши посочва спада от 7,1% в японския износ между второто тримесечие на 2018 г., точно преди първите мита на Тръмп, и първото тримесечие на 2020 г. като доказателство за последиците от тогавашната търговска война между САЩ и Китай. По-голямата част от въздействието беше непряко, като засегна изнесените от Япония компоненти, използвани в продукти, сглобени в Китай и изпратени в САЩ.


Опасност от мита

Годишните данни показват, че износът на Япония за Китай е спаднал със 7,6% през 2019 г., през първата пълна година на митата на Тръмп. Това е най-големият спад, откакто двустранните връзки между двете азиатски държави бяха обтегнати през 2012 г. по време на спор за островите в Източнокитайско море, контролирани от Токио, но за които Пекин претендира.

Хаяши заяви, че Япония може да бъде изправена пред подобно положение от американските мита за Китай и втория път, въпреки че компаниите може да са по-добре подготвени за смущенията.

„Поучени от миналия опит, някои японски фирми вече са въвели контрамерки, като например коригиране на веригите за доставки и складиране на запаси“, каза Хаяши.

Икономистът предположи, че сега Китай също е по-подготвен за Тръмп, отколкото през 2017 г., тъй като е диверсифицирал експортните си пазари и е създал заводи в други части на Азия, за да намали зависимостта си от преките доставки за САЩ.

Хаяши заяви, че следи внимателно и предложените от Тръмп данъчни облекчения, имиграционни реформи и енергийни политики - фактори, които могат да повлияят на цялостното представяне на икономиката на САЩ. Докато някои политики, като например по-високите мита, вероятно ще имат отрицателен ефект върху Япония и световната икономика, други могат да донесат ползи, каза тя.

„Намаляването на данъците и дерегулацията обикновено стимулират икономиката на САЩ, която представлява 26% от световния брутен вътрешен продукт“, каза Хаяши, “Ако растежът в САЩ се увеличи, японската икономика естествено ще спечели.“

Засягайки вътрешната парична политика, Хаяши изрази увереност във вземането на решения от страна на Японската централна банка след третото повишение на лихвения процент за по-малко от година.

„Напълно се доверявам на централната банка на Япония, тъй като нейните служители ежедневно анализират внимателно ситуацията и вземат решения за постигане на целта за ценова стабилност“, каза тя.

Хаяши вижда стабилен напредък към прекратяване на дефлацията - дългогодишна цел на правителството. По-специално тя посочи нарастващите ценови очаквания сред бизнеса и домакинствата след близо три десетилетия на стагнация.

Икономистът подчерта необходимостта от по-нататъшно утвърждаване на тенденциите в икономиката, преди да се обяви пълно излизане от риска от дефлация, като посочи важността на поддържането на благоприятен цикъл между цените, заплатите и потреблението. Продължаващите преговори за заплатите ще бъдат от решаващо значение, за да се определи дали инерцията може да бъде запазена, добави тя.

Правителствена декларация за преодоляване на дефлацията вероятно ще подхрани спекулациите за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти от страна на централната банка.