В края на миналата година еврозоната неочаквано отбеляза стагнация, тъй като сривът на правителствата в двете най-големи икономики накърни доверието на бизнеса и потребителите.
Брутният вътрешен продукт за четвъртото тримесечие остана непроменен в сравнение с предходните три месеца, съобщи Евростат, опровергавайки оценките на анализаторите, според които блокът от 20 държави е постигнал ръст от 0,1%. Производството е намаляло с 0,2% в Германия и с 0,1% във Франция.
За целия период до 2024 г. БВП на еврозоната се е увеличил с 0,7 %, съобщи Евростат.
Икономиките от еврозоната приключиха 2024 г. с лош резултат | Брутен вътрешен продукт (тримесечие)
Регионът не успява да намери двигатели на растежа, тъй като проблемите в германската индустрия натежават върху производството, а настроенията са влошени от заплахата за търговски мерки от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп. В Италия и Австрия БВП се понижи.
Известна помощ се очаква от Европейската централна банка, която се очаква да намали депозитната си лихва с още един четвърт пункт по-късно в четвъртък - до 2,75%. Но икономистите във Франкфурт все още гледат към инфлацията. Отделни данни показаха, че потребителските цени в Испания са се повишили с 2,9% този месец - повече от очакванията на анализаторите.
Инвеститорите увеличиха залозите за намаляване на лихвените проценти на ЕЦБ, като определиха цена от 94 базисни пункта за облекчаване на лихвените проценти до края на годината в сравнение с 89 базисни пункта в сряда. Това означава три намаления с по четвърт пункт и почти 80% вероятност за четвърто намаление.
Облигациите увеличиха ръста си, като доходността на 10-годишните облигации в Германия се понижи с шест базисни пункта до 2,53%. Еврото се понижи с 0,2% до около 1,04 долара, което е най-ниското си ниво за деня.
Какво казва Bloomberg Economics...
„Общата картина е, че инерцията е намаляла, което подкрепя идеята за намаляване на лихвите на ЕЦБ по-късно днес и за по-нататъшно облекчаване през тази година. Колко намаления ще има и колко бързо ще зависи отчасти от това колко време ще отнеме растежът да се ускори отново.“
-Джейми Ръш, главен европейски икономист.
Несигурността относно плановете на Тръмп вече се пренася върху компаниите, като според анализ на Блумбърг разговорите за митата доминират в разговорите за печалбите този месец.
За Германия разочароващите данни идват по-малко от месец преди предсрочните избори, на които канцлерът Олаф Шолц вероятно ще бъде свален от Фридрих Мерц, който оглавява консервативния блок ХДС/ХСС и обещава по-ниски данъци и по-малко регулации.
Макар че някои се надяват, че изборите на 23 февруари ще доведат до по-ориентирани към растежа политики, които ще помогнат на най-голямата европейска икономика и на 20-те държави от еврозоната като цяло да излязат от съответните коловози, много анализатори са скептични.
Като подчерта проблемите, пред които са изправени компаниите, производителят на гуми и компоненти Continental AG заяви тази седмица, че неговото автомобилно подразделение ще се бори да увеличи продажбите си през 2025 г. поради „предизвикателната пазарна среда“ и намалява разходите, за да се опита да повиши рентабилността.
През 2024 г. брутният вътрешен продукт на Германия се сви за втора поредна година, а в сряда правителството преразгледа прогнозата си за растеж през 2025 г. от 1,1 % на едва 0,3 %.
Във Франция, където анализаторите очакваха единствено стагнация на икономиката, попътният вятър от Олимпийските игри в Париж миналото лято отдавна е отшумял. Активността е била ограничена от по-бавния растеж на потребителските разходи и застоя в бизнес инвестициите.
Политиката във Франция подхранва икономическата несигурност
Основният проблем е бюджетната криза, която принуди правителството в Париж да разчита на временни закони, за да избегне спиране на работата. Икономическата нестабилност усложнява нещата, като слабите данъчни приходи и слабият растеж доведоха до това, че фискалният дефицит за миналата година достигна около 6% от производството.
Разговорите по пълния бюджет за 2025 г. ще достигнат своята кулминация през следващата седмица, когато плановете за данъци и разходи на новия министър-председател Франсоа Байру ще бъдат подложени на гласуване, което може да го принуди да подаде оставка.
Френските компании все по-често изразяват недоволството си, като Бернар Арно, милиардерът и главен изпълнителен директор на LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton SE, заяви тази седмица, че допълнителните корпоративни данъци в бюджета на правителството рискуват да изтласкат инвестициите в чужбина.
„Налице е реално влошаване на икономическата ситуация във Франция“, заяви Патрик Мартин, ръководител на бизнес групата Medef, пред прес асоциацията AJEF в сряда. „В нашите редици има недоверие към това, което се случва в политиката, а понякога и гняв“.
Сред европейските икономики имаше един източник на оптимизъм: Испания отчете скок на БВП с 0,8% в сряда и остава отличникът в региона. Португалия и Литва също отчетоха силен растеж.
Засега Европа „изглежда е в криза и не очакваме да излезе от нея тази зима“, заяви икономистът от ING Берт Колийн в доклад до клиентите.
„Първите индикации за първото тримесечие са, че икономиката ще се колебае около стагнацията още известно време. През тази година очакваме вътрешното търсене отново да стимулира растежа.“