ЕС е склонен на компромиси в името на Съюз на капиталовите пазари

ЕС би могъл да обмисли възможността за „коалиция на желаещите“ и да не чака всички 27 членки да се споразумеят за Съюз на капиталовите пазари, докато се опитва да преодолее пречките пред реализирането на своя дългогодишен план и да финансира недостига на инвестиции в размер на близо трилион евро, заяви ръководителят на отдела за финансови услуги на блока.

В първото си интервю като комисар по финансовите услуги Мария Луиш Албукерк заяви пред Bloomberg, че е за предпочитане всички държави членки да се присъединят към инициативата, но е отворена за алтернативи по въпроси, по които споразумението е трудно постижимо.

„Това, което искам да кажа, е, че може да има асоциации на различни държави членки“, каза тя. „Те могат да се групират и да насърчават това и да намират най-добрите решения. Но въпросът е дали ще чакаме всяка една от тях да развие свои собствени капиталови пазари? Това не се е случило.“

Нейните коментари бележат значително отклонение от пътя, по който ЕС вървеше през последното десетилетие, тъй като се стремеше към пълно съгласие по усилията за намаляване на националните бариери и създаване на динамични капиталови пазари, предлагащи финансиране на компаниите и възвръщаемост на спестителите в целия ЕС.

Напредъкът беше бавен, тъй като държавите членки се сблъскваха с въпроси като единния надзор или данъчното облагане, дори докато политиците предупреждаваха, че изискванията на екологичния преход правят проекта по-належащ. Поредица от доклади миналата година даде нов тласък на проекта, включително един от бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, който предупреди, че без повече финансиране самият ЕС е изложен на риск.

Междувременно финансовите компании засилиха натиска си за реформи като разхлабване на правилата за секюритизация - мерки, които биха могли да стимулират банковото кредитиране и да генерират високи такси и комисиони за организаторите на сделките.

„В момента имаме около 11 трилиона евро в банкови сметки“, каза Албукерк за потенциалната награда за Европа. „Дори ако малка част от тази сума може да бъде вложена в капиталовите пазари, например в дялов капитал, това е от огромно значение за способността на нашите корпорации да получат необходимото им финансиране им.“

„Коалицията на желаещите“ би могла да работи в области като това как да се развие европейският пазар на инвестиции на дребно или да се уеднакви данъчното третиране на трансграничните инвестиции. „Не искам да изпреварвам подобни дискусии“, добави тя. „Това, което казвам, е, че можем да разгледаме тези видове решения.“

Големите държави, сред които Франция и Испания, настояват за по-малки кръгове, за да се преодолеят някои от задънените улици, включително предложенията на Мадрид за ограничени зони с разхлабени правила, в които да се изпробват нови идеи.

Въпрос на мащаб

Тези предложения изплашиха някои по-малки държави членки, които се опасяваха, че консолидацията между големите икономики може да изчерпи ликвидността от техните по-слабо развити капиталови пазари.

„Защо по-малките държави също не желаят да направят това и да се присъединят към големите държави?“, каза Албукерк. „Не можете да развиете капиталов пазар, ако нямате достатъчно ликвидност, ако нямате достатъчно участници на пазара. Това е въпрос на мащаб.

Държавите-членки няма да се нуждаят от разрешение от Европейската комисия, ако някои правителства искат да започнат такива инициативи. Но Албукерк заяви, че би искала да участва, за да се увери, че евентуалните стъпки не създават допълнителни бариери, които биха попречили на други да се присъединят.

Изпълнителният орган на блока трябва да определи приоритетите си за съюза за спестявания и инвестиции през „следващите няколко месеца“, което ще даде повече подробности за пътя напред, каза Албукерк.

Десетилетие след като започна да се стреми към единен финансов пазар, ЕС показва нови различия в области извън капиталовите пазари.
Пример за това е офертата на Unicredit SpA за Commerzbank AG, на която германската банка и нейното правителство оказват ожесточена съпротива.

„Естествена последица от банковия съюз са трансграничните сливания“, каза Албукерке в интервю за телевизия Bloomberg. „Трябва да разберем, че по-големите банки могат да предоставят по-добри услуги на по-ниска цена. Ако имаме по-големи банки, които оперират трансгранично, това ще бъде от полза за всички клиенти.“

Друг разрив е широкият подход на ЕС към финансовото регулиране, точно когато президентът Доналд Тръмп предизвиква вълна от дерегулации в САЩ. Тези опасения накараха държави, сред които Франция, Германия и Италия, да призоват ЕС да преразгледа някои от своите правила.

„Те са големи и важни държави, но ние сме 27, така че ще трябва да изслушам всички“, каза тя. „Има много малко въпроси, по които всички виждаме нещата от абсолютно една и съща гледна точка. Банковото дело не е сред тях.“

Албукерк заяви, че нейната гледна точка е, че „очевидно има нужда от по-добро регулиране, по-просто регулиране, за да се намали тежестта, която то налага на компаниите“, и да се запазят „равни условия за банките в ЕС и световните им колеги.

„Няма да участваме в надпревара към дъното“, каза тя. „Финансовата стабилност е твърде важна, за да се рискува.“

Така нареченият „Компас на конкурентоспособността“ на ЕС, който ще бъде публикуван в сряда, има за цел да очертае насоки за следващите пет години, за да се конкурира с такива като САЩ и Китай.

Той включва предложения за намаляване на регулациите, подобряване на достъпа до финансиране, намаляване на енергийните разходи и смекчаване на зависимостите, свързани с критични материали, съобщи по-рано Bloomberg. Целта е да се изпълнят много от препоръките на Драги.

Още по темата

ЕЦБ постави най-високите капиталови изисквания на европейското звено на Revolut

Нова регулация може коренно да промени европейските капиталови пазари

Лагард алармира за инерцията на ЕС по отношение на съюза на капиталовите пазари