Ниският растеж в еврозоната подкрепя ЕЦБ в плана ѝ за свиване на лихвите

Слабото представяне на икономиката на еврозоната убеждава Европейската централна банка, че може да продължи да разхлабва оковите на растежа, като понижи лихвените проценти за четвърто поредно заседание тази седмица.

Данните, които трябва да бъдат представени в четвъртък, часове преди централните банкери във Франкфурт да обявят решението си за разходите по заемите, вероятно ще покажат, че брутният вътрешен продукт е нараснал само с 0,1% през четвъртото тримесечие, което е спад спрямо 0,4% през третото, според проучване на Bloomberg.

Публикуваните през миналата седмица бизнес проучвания на S&P Global породиха известна надежда, че е възможно да настъпи малко съживяване. Но длъжностните лица, които са все по-уверени, че инфлацията се връща към 2%, няма да бъдат обезкуражени - особено след като несигурността хвърля сянка върху фирмите и домакинствата, отчасти заради завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Еврозоната вероятно е отбелязала по-бавен растеж през четвъртото тримесечие

„Рисковете за икономиката на еврозоната в момента са по-скоро от страна на растежа, отколкото от страна на инфлацията“, заяви Яри Стен, главен икономист за Европа в Goldman Sachs. „ЕЦБ може и трябва да намали лихвените проценти допълнително, за да подкрепи икономическата активност“.

Сред 20-те държави членки на блока Германия и Франция са до голяма степен отговорни за слабостта, тъй като и двете страни се движат в условията на политически сътресения. Предварителните данни за Германия този месец сочат свиване на икономиката през четвъртото тримесечие с 0,1%. Франция вероятно е в стагнация.

Данните от понеделник подчертаха приглушените перспективи пред Германия. Индексът на очакванията на института Ifo изненадващо се понижи, отразявайки липсата на сигурност в навечерието на федералните избори на 23 февруари и завръщането на Тръмп в Белия дом.

В други страни Италия може да регистрира ръст от 0,2%, докато Испания - отличникът в региона - вероятно ще отбележи разширение от 0,6% след ръст от 0,8% през третото тримесечие.

Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ, в свои изказвания в Давос и на други места миналата седмица, затвърдиха пазарните залози, че предстоят поне още 2 поредни понижения на лихвите на заседанието през тази седмица, и след това през март. Сегашното ѝ равнище е 3%. Анализаторите в анкета на Bloomberg също са единодушни по отношение на тази перспектива.

Мненията за курса на ЕЦБ започват да се разминават | Повече от 60% от анкетираните очакват неутрален лихвен процент между 2% и 2,25%

Едно от основанията за очакванията за разхлабване на паричната политика е, че при сегашните си равнища разходите по заемите продължават да ограничават икономическата активност. При ниското доверие и очакваното по-нататъшно забавяне на инфлацията този подход вече не изглежда необходим. .

„Перспективите за растежа през 2025 г. са неубедителни, но остават на положителна територия - опасенията са свързани с конкурентоспособността“, каза Михала Маркусен, главен икономист на групата в Societe Generale. „Като се има предвид настоящата позиция на икономиката, темп от 25 базисни пункта на заседание изглежда подходящ“.

Още две намаления биха довели депозитната лихва на ЕЦБ до 2,5% - малко над диапазона, който според председателя Кристин Лагард може да се разглежда като неутрален. Това равнище - което нито ограничава, нито стимулира растежа - е важен етап за длъжностните лица, които определят с колко още да се понижат лихвите.

Предизвикателството е, че този праг трудно се наблюдава в реално време. Мнозинството икономисти смятат, че тя ще бъде между 2% и 2,25%, което ще позволи на ЕЦБ да намали още след март. Средната прогноза е лихвените проценти да се установят на 2%, макар че прогнозите за края на годината се различават значително.

Много неща ще зависят от все още променящата се икономическа програма на Тръмп и от това дали той ще изпълни обещанията си да наложи мита върху европейските стоки. Представители на ЕЦБ напоследък подчертават, че всяко неблагоприятно въздействие ще бъде по-видимо в производството, отколкото в цените - подчертавайки мнението, че президентът на САЩ няма да повлияе на цикъла на съкращения в еврозоната.

„По-скоро съм загрижен за вероятните негативни последици за растежа в Европа, отколкото за потенциалните инфлационни ефекти“, заяви управителят на словашката централна банка Петер Казимир пред Bloomberg миналата седмица.

Според икономиста от Morgan Stanley Йенс Айзеншмидт обаче последствията все още зависят до голяма степен от това, какво ще бъде въведено в крайна сметка.

„В нашия базов сценарий, при много ограничени допълнителни мита, недалеч от това, което беше въведено през 2018 г., въздействието ще бъде незначително и концентрирано през 2026 г.“, каза той. „Ако се стигне до налози, по-близки до тези, за които се намекваше по време на предизборната кампания, например 10% върху целия внос от Европа, въздействието ще бъде много по-голямо.“

Инфлацията в еврозоната се повиши през декември

Друг проблем е инфлацията в сектора на услугите, която не се поддава на по-широкото забавяне и все още се задържа около 4%, въпреки че има надежда, че отслабването на натиска върху заплатите означава, че фирмите ще повишават цените с по-бавни темпове през следващите месеци.

Публикуваното в понеделник тримесечно проучване на ЕЦБ за достъпа на дружествата до финансиране показа, че инфлацията продължава да буди безпокойство. Фирмите предвиждат, че цените ще нараснат с 3% за една, три и пет години - по-силно, отколкото в предишния кръг.

Началото на годината е от решаващо значение в това отношение, тъй като тогава много цени обикновено се нулират. Но индексът на мениджърите по поръчките на S&P Global подсказва, че длъжностните лица трябва да останат нащрек, тъй като ценовият натиск се засилва.

„Предприятията намекват, че ще прехвърлят тези по-високи разходи върху потребителите“, заяви икономистът от ING Берт Колийн. „Макар че най-големите инфлационни рискове са намалели, това показва, че рисковете от повишаване на инфлацията все още не са останали в миналото.“