Инфлацията в еврозоната се ускори през миналия месец, подкрепяйки постепенния подход на Европейската централна банка за намаляване на лихвените проценти, без да ги отменя напълно.
Потребителските цени се повишиха с 2,4% спрямо предходната година през декември, което е повече от 2,2% през ноември и съвпада с медианната оценка в анкета на Bloomberg. Увеличението се дължеше главно на разходите за енергия, които нараснаха за първи път от юли насам, съобщи Евростат.
Базисната инфлация, която изключва тези променливи компоненти, възлезе на 2,7%. В сектора на услугите ръстът на цените се ускори до 4%.
Инфлацията в еврозоната се повиши през декември
Ускоряването на инфлацията няма да е изненада за ЕЦБ, която многократно е предупреждавала, че пътят обратно към целта от 2% ще бъде неравен. Тя очаква трайно да достигне този етап едва към края на годината. Според прогнозата на Bloomberg Economics през януари инфлацията ще се задържи на ниво от 2,4%.
Облигациите останаха без големи промени след данните. Доходността по двегодишните германски облигации, които са сред най-чувствителните към паричната политика, се понижи с един базисен пункт до 2,18%, малко под двумесечния връх, достигнат вчера. Залозите върху очакванията за намаляване на лихвените проценти на ЕЦБ също бяха стабилни, като цените на суаповете сочеха малко над 100 базисни пункта облекчение до края на годината.
„Голяма част от увеличението идва от базови ефекти върху цените на горивата - няма доказателства, че натискът върху вътрешните разходи се движи съществено нагоре. Общата картина остава такава на обща дезинфлация, която ще позволи на Управителния съвет да продължи да намалява през тази година - очакваме облекчаване от 100 базисни точки,“ коментира Джейми Ръш, главен европейски икономист, Bloomberg Economics.
Националните доклади от последните дни вече показаха, че цените се повишават по-силно от очакваното в Германия и Испания, докато във Франция те нарастват по-малко от очакваното, а в Италия неочаквано се забавят. Отделен доклад на ЕЦБ показа, че инфлационните очаквания на потребителите са се увеличили през ноември.
Длъжностните лица все още са на път да продължат да понижават разходите по заемите след четвъртото намаление през декември. Лихвеният процент по депозитите, който е 3%, все още се разглежда от мнозинството като ограничаващ икономическата активност в момент, когато валутният блок не успява да постигне силно възстановяване.
В повече от половината държави от еврозоната инфлацията все още е над 2% | Изменение на потребителските цени през декември (на годишна база)
Повечето от тях подкрепят „постепенното“ намаляване на инфлацията на предстоящите срещи, т.е. с по четвърт пункт. Няколко членове на Управителния съвет, сред които управителят на Банката на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало, обаче настояват, че възможността за по-голямо намаление трябва да остане на масата.
Макар че през миналата година инфлацията вече се понижи под 2%, отстъплението беше обусловено от статистически ефекти, свързани със силните колебания в цените на енергията през последните години. Тъй като те отшумяват, основният показател временно се възстановява.
Остават обаче опасенията за инфлацията в сектора на услугите. Тя се задържа на равнище от около 4% повече от година, главно поради нарастващите заплати, които играят по-голяма роля в тази част на икономиката, отколкото другаде.
ЕЦБ не смята, че тази ситуация ще се запази. Заплатите на работниците нарастват с по-бавни темпове през третото тримесечие, а ранните индикатори сочат смекчаване на пазара на труда.
Увеличението на цените на енергията може да не е последното. Руският газ вече не се транспортира през Украйна, а Европа изгаря газовите си резерви по-бързо, отколкото когато и да било през последните седем години, тъй като студеното време увеличава нуждите от отопление.
Инфлация в еврозоната през декември
Председателят на ЕК Кристин Лагард заяви миналата седмица, че след напредъка, постигнат през 2024 г., „се надяваме 2025 г. да е годината, в която ще постигнем целта, както се очаква и както е планирано в нашата стратегия“.
Голяма въпросителна виси над плана на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп за налагане на широкообхватни търговски мита. Те биха могли да разтърсят икономиката на еврозоната, като въздействието върху инфлацията ще се определя от фактори, включващи валутния курс и потенциалните контрамерки от страна на Европейския съюз и Китай.
Ръководителят на нидерландската централна банка Клаас Кнот предупреди неотдавна, че ако Тръмп изпълни обещанието си, китайските стоки могат да влязат в Европа „на все по-ниски цени“, като на практика изнесат борбата на тази страна с дефлацията.