Европейският съюз трябва да обмисли предприемането на по-смели стъпки, като например конфискуване на замразени активи на руската централна банка, за да плати компенсация на Украйна, заяви висшият икономически представител на блока, омаловажавайки предупрежденията за риск от страна на Европейската централна банка.
„Със сигурност трябва да проучим и да работим по всички варианти“, заяви еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис в интервю в четвъртък. „В международното право е установен принципът, че агресорът е отговорен за щетите, които причинява, така че трябва да намерим начини да накараме Русия да плати за щетите, които причинява в Украйна.“
Дипломатическата служба на ЕС извършва нови оценки на финансовия и икономическия риск от конфискуването на руските активи и предаването им на Украйна, съобщи по-рано Bloomberg. Дискусията придобива нови сили, тъй като блокът се сблъсква с риска от намаляване или прекратяване на американската помощ за Киев след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.
Досега ЕС и Групата на седемте държави използваха печалбите, генерирани от около 300 милиарда долара в санкционирани руски активи, за да предоставят помощ на Украйна. В рамките на плана на Г-7 съюзниците на Киев одобриха механизъм, при който печалбите ще бъдат използвани за подкрепа на пакет от заеми за Киев в размер на 50 млрд. евро.
Базираната в Брюксел клирингова къща Euroclear Ltd. държи най-големия транш от обездвижените руски депозити, възлизащ на 180 млрд. евро. Валери Урбан, главен изпълнителен директор на компанията, предупреди, че конфискуването на активи би било рисковано.
Няколко държави членки, сред които Германия, Белгия и Люксембург, и ЕЦБ продължават да се опасяват, че конфискацията може да наруши принципа за имунитет на държавата съгласно международното право и да повлияе на еврото като резервна валута, както и на финансовата стабилност на еврозоната.
Домбровскис заяви, че всеки вариант трябва да бъде „юридически солиден“, за да издържи на евентуален съдебен контрол, като омаловажи рисковете за финансовата стабилност.
„Вече предприехме важна стъпка, когато запорирахме тези активи, а и тогава имаше въпрос за финансовата стабилност или последиците за еврото“, каза той. „Но виждаме, че тези рискове за финансовата стабилност не се материализираха.“
ЕС вече е един от най-големите донори за Украйна, включително пакет от 50 млрд. евро за периода 2024-2027 г., който е отделен от заема, подкрепен от Г-7.
Нахлуването на Русия в Украйна предизвика по-широка дискусия в ЕС относно повишаването на военната му готовност и начините за увеличаване на военните му разходи.
Европейската комисия и някои държави-членки обсъждат начини за подпомагане на блока да финансира изграждането на отбранителни съоръжения. Някои страни, сред които Естония и Франция, предложиха съвместно вземане на заеми, за да се покрият пропуските във военната сфера след десетилетия на недостатъчни инвестиции, дължащи се на зависимостта от чадъра на НАТО, но други, като Германия и Нидерландия, остават против.
Домбровскис, бивш министър-председател на Латвия, заяви, че ЕС трябва да проучи нови инструменти преди следващия си дългосрочен бюджет, който трябва да започне през 2028 г.
„Ясно е, че трябва да бъдем амбициозни в укрепването на отбранителните си способности и да намерим правилните инструменти за финансиране на ниво ЕС и на национално ниво, защото заплахата за сигурността е реална“, каза той. „Особено в контекста, в който ангажиментът на администрацията на Тръмп в тази насока е сравнително непредсказуем.“