Според запознати, рязкото увеличение на вноса на злато, което увеличи търговския дефицит на Индия до рекорден размер през миналия месец и доведе до рекордно нисък курс на рупията, се дължи на грешка в изчисленията.
Служителите са преброили два пъти доставките на злато в складовете след промяна в методологията през юли, казаха лицата, като помолиха да не бъдат идентифицирани преди очакваното официално разяснение. В момента се правят опити за съгласуване на данните, които може да са били надценени с до 50 тона през ноември или почти 30% от общия внос на благородния метал през този месец, казаха някои от източниците.
Ако действително бъде установена грешка, данните за търговията вероятно ще бъдат преразгледани, а търговците биха могли да очакват известна корекция на валутния курс. Това би успокоило и трескавите спекулации за състоянието на икономиката, предизвикани от данните, тъй като икономистите размишляваха дали рязкото нарастване на покупките на злато е сигнал за бедствено положение и необходимост от хеджиране срещу инфлацията, или е ход, който показва просперитет във вътрешността на страната, предизвикан от добра реколта.
„Според нас нарастването на вноса на злато през ноември тази година не може да се обясни само с празничното търсене и представлява значителна стъпка в покупките на злато по неясни (за нас) причини“, написаха в бележка след публикуването на данните за търговията анализаторите на Nomura Holdings Inc. Сонал Варма и Ауродип Нанди.
Търговският дефицит на Индия се разду до безпрецедентните 37,8 млрд. долара през ноември, което се дължи на четирикратното увеличение на вноса на злато до рекордните 14,8 млрд. долара от едва 3,44 млрд. долара преди година. Въпреки че вносът на злато нарастваше постоянно, откакто правителството намали митата върху благородния метал от 15% на 6% в бюджета за юли, резкият скок затрудни анализаторите.
Според хора, запознати с индийската система за внос, длъжностните лица вероятно са сумирали вноса, съхраняван от попечителите в складовете на зоните за свободна търговия, с данните, докладвани от местните банки, които купуват златото от попечителите.
Обикновено златото не се счита за внос, докато не бъде изведено от склада. Една от причините за това обаче е скорошното интегриране на системите за клиринг на митниците.
До края на юни сметките за въвеждане на „складиране“ и „стоки без бандерол“ - и двете не се считат за внос - се поддържаха от SEZ Online, система на Министерството на търговията, докато сметките за въвеждане на „домашно потребление“ - което се счита за действителен внос - се обработваха от индийската митническа система за електронна търговия/електронен обмен на данни или ICEGATE. От юли насам ICEGATE интегрира данните за съхранението и потреблението в обща система за по-бързо разпространение на данните.
Главният генерален директор на ICEGATE Йожендра Гарг и говорителят на Министерството на търговията не отговориха на изпратените мейли.
Двойното отчитане може да е останало незабелязано по-рано, но стана очевидно едва през ноември, тъй като цените на вътрешния пазар направиха отстъпка от поне 10% от международните цени, което предизвика увеличаване на покупките, които непропорционално повишиха данните за вноса.
Общият внос на злато все още може да е в рамките на 800-1000 тона, които Индия доставя годишно, казаха някои от източниците, но добавиха, че все още не е постигнато окончателното изравняване на количествата.