Източна Европа не се включва в глобалния цикъл на лихвени намаления

Източна Европа вероятно ще избегне вълната от парични облекчения, която се разпространява в големите икономики в очакване на потенциални сътресения след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Комбинацията от инфлация, отслабващи валути и разширяващи се бюджетни дефицити кара централните банкери в региона да бъдат предпазливи по отношение на намаляването на лихвените проценти, което прави перспективите пред и без това крехкото възстановяване още по-несигурни.

Две от четирите най-големи посткомунистически държави - Унгария и Чешката република - ще запазят лихвените проценти, когато банкерите заседават тази седмица. Румъния се бори с хаоса в предизборния сезон, след като по-рано тази година направи две намаления. В Полша гуверньорът на централната банка е обвиняван, че предприема политически ходове, като отлага намаленията за 2026 г.

Заслугата на банкерите в източната част на Европейския съюз е, че те отрано предприеха действия, за да смекчат слабостта на основния експортен партньор на региона - Германия. Длъжностните лица в Будапеща и Прага постепенно понижиха лихвените проценти в началото на тази година, но пътят напред е по-сложен.

Различията се открояват, тъй като миналата седмица представителите на Европейската централна банка сигнализираха, че разходите по заемите ще продължат да намаляват, след като извършиха четвъртото за годината понижение на лихвените проценти. Швейцарската национална банка изненада с намаление от половин пункт, последвана от датските политици с облекчение от четвърт пункт.

Отстранявайки опасенията за задържащ се ценови натиск, западните централни банкери се стремят да подготвят икономиките си в случай на търговски или геополитически смущения, които може да донесе вторият мандат на Тръмп. Широко разпространено е и очакването Федералният резерв на САЩ да намали лихвите отново през тази седмица.

Очаква се лихвите в Източна Европа да са по-високи от тези в еврозоната

Различна е картината в източната част на ЕС, където валутите са особено изложени на всякаква пазарна нестабилност, а инфлацията остава висока.

Още по темата

Разликата в лихвите на САЩ и ЕС, която раздразни Тръмп, е напът да се разшири

Кристин Лагард: ЕЦБ ще продължи да понижава разходите по заемите

Унгария се въздържa от смекчаване на мерките за трето заседание във вторник, запазвайки един от най-високите референтни лихвени проценти в Европа. Макар че през третото тримесечие икономиката отново изпадна в рецесия, слабият форинт е основната пречка за по-нататъшни намаления.

„При нормални обстоятелства картината на инфлацията и възприемането на риска биха оставили известно пространство за облекчаване“, заявиха в доклад икономисти от ING Bank NV, ръководени от Петер Вировач. „Но нестабилността на финансовите пазари за пореден път затвърди решението“.

В края на миналия месец форинтът падна до двегодишно дъно спрямо еврото, а през последните две седмици възстанови част от загубите. Цените на паричния пазар сега сочат залози за по-малко от две намаления през следващите шест месеца.

Това решение ще се вземе от следващия управител, който ще поеме поста от март. Министърът на финансите Михали Варга, когото премиерът Виктор Орбан номинира за поста, обеща да запази независимостта на институцията по време на изслушването си в парламента в понеделник. Правителството на Орбан призовава за намаляване на разходите по заемите.

Анемичен растеж

В Чешката република политиците се готвят да прекратят цикъла си за облекчаване на лихвените проценти, след като през последната година намалиха основния лихвен процент с три процентни пункта. Ястребовите сигнали от Прага накараха инвеститорите да намалят залозите за намаляване на лихвените проценти в Чехия.

Макар че икономиката се бори с анемичен растеж, длъжностни лица, сред които и управителят Алеш Михл, неколкократно посочиха трайното нарастване на цените на услугите като основен риск за инфлационните перспективи. Заплатите също нарастват с бързи темпове.

Все пак Мартин Гуртлер, анализатор в Komercni Banka AS в Прага, заяви, че очаква понижаването на лихвите отново да се върне на дневен ред „предвид продължаващите слаби икономически резултати и очакванията ни за по-ниска инфлация“. Той смята, че основният лихвен процент ще се понижи до 3% през юни от сегашните 4% след намаления на всяко заседание през следващата година.

Не така стоят нещата в Полша и Румъния, чиито икономики преживяват спад в потребителските разходи, който води до намаляване на растежа.

По-рано този месец ръководителят на централната банка на Полша Адам Глапински неочаквано отложи перспективите за намаляване на лихвените проценти до 2026 г., позовавайки се на несигурността по отношение на инфлацията. Решението му предизвика обвинения от страна на правителството, че действията му са политически мотивирани предвид връзките му с предишната управляваща националистическа партия.

Междувременно Румъния е обхваната от политическа криза, която вероятно ще усложни усилията за овладяване на най-големия бюджетен дефицит в ЕС, което е ключово условие за подновяване на понижаването на лихвените проценти от страна на централната банка.

Още по темата

Фед е изправен пред важен избор след намаляването на лихвения процент

Услугите поддържат страдащия частен сектор в еврозоната

Фед не може да игнорира всички намерения на Тръмп

Европейските лихвени проценти се понижават в готовност за нова ера на Тръмп