През декември частният сектор в еврозоната се сви по-малко от очакваното благодарение на по-големия от очаквания принос на сектора на услугите. Индексът на мениджърите по поръчките на S&P Global се повиши до 49,5 спрямо 48,3 през предходния месец, оставайки малко под нивото от 50, което е границата между растеж и свиване. Анализаторите очакваха, че индексът ще се промени незначително спрямо ноември.
Спадът в производството, който продължава вече трета година, се запази, но индексът за услугите отново надхвърли 50 пункта, което е сигнал, че надеждите за постепенно възстановяване остават непокътнати.
„Макар че производството все още е в дълбока рецесия, възстановяването на производството в сферата на услугите е добре дошло за цялата икономика“, заяви в понеделник Сирус де ла Рубия, главен икономист в Хамбургската търговска банка. „Компаниите от еврозоната всъщност са малко по-уверени, отколкото през ноември, че бизнес активността след една година ще бъде по-висока, отколкото е днес.“
Европейската централна банка обаче е притеснена за икономическите перспективи на региона, като миналата седмица намали лихвените проценти за четвърти път от юни насам. Председателят Кристин Лагард заяви, че инерцията отслабва и рисковете остават наклонени в посока надолу, позовавайки се на „по-големите търкания“ в световната търговия.
ЕЦБ също така намали прогнозата си за експанзията през следващата година от 1,3% на 1,1%. А повечето анализатори все още смятат тези прогнози за прекалено оптимистични, тъй като не отчитат никакво въздействие от вида на търговските мита на САЩ, с които заплашва новоизбраният президент Доналд Тръмп.
Някои от колегите на Лагард смятат, че може да се наложи разходите по заемите да бъдат намалени под основния лихвен процент, така че паричната политика да започне да стимулира икономиката. Пазарите намират този сценарий за правдоподобен, като залагат, че до средата на 2025 г. лихвеният процент по депозитите ще бъде 1,75%, при сегашни 3%.
Надеждите са, че дългоочакваното възстановяване на потребителските разходи ще задвижи европейската икономика през следващите тримесечия, тъй като купувачите ще се възползват от повишаването на заплатите и охлаждането на инфлацията. След падането на правителствата в Берлин и Париж обаче се появиха нови препятствия пред доверието.
„Германия и Франция, двете най-големи икономики в еврозоната, в момента се намират в политически несигурни води“, каза де ла Рубия. „Това пречи в краткосрочен план да бъдат осъществени необходимите реформи, за да се стимулира отново растежът, и допринася за продължаващата слабост в двете страни. Тази ситуация обаче крие и рискове за повишаване на растежа. Ако бъдещите правителства успеят да очертаят ясен курс, през следващата година все още може да има положителни изненади.“
По-ранните доклади за индексите на мениджърите по поръчките (PMI) от тези две страни изненадаха с положителни резултати благодарение на сектора на услугите, въпреки че съставните показания и за двете страни останаха под 50.
Макар че някои служители на ЕЦБ виждат опасност инфлацията да не достигне целевото равнище от 2%, де ла Рубия заяви, че PMI показателите за цените „не дават никаква увереност“ за отслабващия ръст на цените в сектора на услугите - ключов акцент във Франкфурт.
PMI се следи отблизо от пазарите, тъй като се появяват в началото на месеца и добре разкриват тенденциите и повратните моменти в икономиката. Тъй като са по-скоро измерител на обхвата на промените в производството, отколкото на дълбочината им, бизнес проучванията понякога трудно могат да се отнесат директно към тримесечния БВП.
На други места се очаква съставните PMI индекси в Обединеното кралство и САЩ, които ще бъдат обявени по-късно през деня, да покажат стойности над 50.