Развиващите се пазари се сблъкват с големи лихви по дълга от $29 трилиона

Сумата - общо около 850 млрд. долара за миналата година за външен и местен дълг - принуждава държавите да отклоняват средства от вътрешните разходи

17:30 | 15 декември 2024
Автор: Винисиус Андраде,Езра Фишър
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Развиващите се страни, които и без това ги очаква неспокойна 2025 г., трябва да се справят с нарастващите лихвени разходи по дългове на стойност 29 трилиона долара, натрупани през последното десетилетие.

По данни на Организацията на обединените нации рекордните 54 държави харчат повече от 10% от приходите си за погасяване на лихви. Някои от тях, включително Пакистан и Нигерия, използват над 30% от приходите си само за плащане на бонове.

Сумата - общо около 850 млрд. долара за миналата година за външен и местен дълг - принуждава държавите да отклоняват средства от вътрешните разходи за болници, пътища и училища, като същевременно повишава рисковете за инвеститорите на развиващите се пазари.

„Лихвеното бреме е огромно“, заяви в интервю Роберто Сифон-Аревало, глобален ръководител на отдела за държавни рейтинги в S&P Global Ratings. „Има много трудности, но има и огромен риск.“

Това е допълнително предизвикателство в година на несигурност за развиващите се пазари. Влиянието на Доналд Тръмп върху перспективите за американските лихви и долара, засиленото геополитическо напрежение и опасенията за китайската икономика - всичко това създава предпоставки за неспокойна 2025 г.

Глобалните инвеститори вече изтеглят парите си, като изходящите потоци от инструментите, фокусирани върху дългове в твърди валути на ритейл пазарите, тази година надхвърлиха 14 млрд. долара, според данни на EPFR, събрани от Morgan Stanley.


Развиващите се пазари харчат повече за да обслужват дълга си

Въпреки това през 2024 г. правителствата успяха да се справят без нито един държавен фалит. Наблюдателите на развиващите се пазари, включително RBC BlueBay Asset Management и Morgan Stanley, не очакват нито една държава да фалира и през следващата година, до голяма степен защото международните институции, включително Международният валутен фонд, се намесват и международните капиталови пазари отново се отвориха за някои кредитополучатели.

Тази обстановка спомогна за уреждането на преговорите за дълга, които бяха в застой от години. По-малко държави се търгуват на рискови нива, а някои от най-рисковите облигации в света - от Пакистан до Египет - се предсатвят по-добре от аналогичните.

Според данни на Bloomberg всички 10 най-добри резултати в широкообхватния индекс, проследяващ доларовите облигации на държави с развиващи се пазари, са от сферата на високодоходните облигации със средна възвръщаемост от 55% през тази година. А индексът на високодоходния дълг значително превъзхожда този на облигациите с инвестиционен рейтинг.

Но тъй като заемите от времето на пандемията започват да се изплащат и лихвените разходи нарастват, финансовите мениджъри се питат колко дълго може да продължи затишието.

„Рискът от неизпълнение на задълженията е по-нисък в краткосрочен план“, казва Антъни Кетъл, старши портфолио мениджър в RBC. „Но това създава интересна ситуация, ако погледнем малко по-напред: Могат ли да издържат на тези лихвени разходи?“

Дългът на развиващите се пазари се е увеличил повече от два пъти през последното десетилетие до приблизително 29 трилиона долара, като по-голямата част от него идва от местни заеми, според годишния доклад за дълга на UNCTAD.

Това ги е обременило с големи лихвени плащания, както и с падежи на облигации, които ще трябва да бъдат изплатени или рефинансирани. През следващите две години падежират задължения за около 190 млрд. долара по чуждестранни облигации, според JPMorgan Chase & Co.


Развиващите се пазари ще се изправят пред огромна дългова стена

Някои от най-рисковите държави вече плащат повече от 9% лихви, за да се възползват от международните дългови пазари и да удължат падежите си.

Миналия месец анализаторите на S&P написаха в доклад, че очакват повече фалити през следващото десетилетие, отколкото в миналото, поради нивата на дълга и цената на заемите. Световната банка също наскоро предупреди за рекордно високи лихвени плащания от страна на бедните държави.

Рискована перспектива

Възможността за нова вълна от фалити подчертава рисковите перспективи пред инвеститорите в дълг на развиващите се пазари, които бяха засегнати от поредица от фалити след пандемията. Етиопия беше последната развиваща се страна, която се отказа от дълговите си плащания в края на 2023 г.

Натискът върху МВФ да продължи да се намесва се засилва. Фондът води преговори с Аржентина, един от най-големите си длъжници, за сключване на споразумение до края на годината, което да замени и евентуално да разшири настоящото споразумение на стойност 44 млрд. долара.

Аржентина, която девет пъти е обявявала фалит, е изправена пред около 9 млрд. долара, които трябва да плати само през следващата година между лихвите и главницата по облигациите си в твърда валута.

В Азия МВФ вече е спасявал Шри Ланка и Пакистан, като е спомогнал за увеличаване на дълга на тези държави с невероятните 34% и 43% през тази година. През октомври Ангола изказа идеята за започване на преговори с МВФ за нова програма, но по-късно заяви, че засега Фондът ще продължи да предоставя техническа помощ.

Около 27% от дълговия индекс на развиващите се пазари са ангажирани с МВФ, а броят на страните, които разчитат на програмата на фонда, би трябвало да нарасне още повече, смятат стратезите на Morgan Stanley, сред които са Ема Серда и Саймън Уейвър.

„МВФ все още ще играе ключова роля“, пишат стратезите на Morgan Stanley в бележка от 3 декември. „Все още смятаме, че голяма част от предстоящите за приключване програми ще бъдат рефинансирани главно поради фискални опасения.“