ЕЦБ очаквано намали лихвите, но смени позицията си за рестриктивната политика
Новите тримесечни прогнози на ЕЦБ, публикувани в четвъртък, отразяват нестабилния контекст, като ревизират надолу перспективите за икономическата експанзия и инфлацията през следващата година
16:00 | 12 декември 2024
Обновен: 16:04 | 12 декември 2024
Автор:
Марк Шроерс, Яна Рандоу и Александер Вебер
Европейската централна банка понижи лихвените проценти на трето поредно заседание, давайки сигнал за нови намаления през следващата година, тъй като инфлацията се доближава до 2%, а икономиката изпитва затруднения.
Лихвеният процент по депозитите беше намален с четвърт пункт до 3% - както прогнозираха всички анализатори, с изключение на един, в анкета на Bloomberg. С това общият брой на облекченията от юни насам достигна 100 базисни пункта. В изявлението на ЕЦБ, показващо промяната в позицията ѝ, отпадна формулировката, че политиката ще остане „достатъчно рестриктивна, докато е необходимо“.
„Управителният съвет е твърдо решен да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира трайно на средносрочната си цел от 2%“, заяви ЕЦБ в четвъртък. „Той ще следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за определяне на подходящата позиция на паричната политика.“
Наблюдение на централните банки | Промяна в разходите по заеми през тази година
Въпреки че няма подобен твърд ангажимент, много анализатори очакват последователните намаления на разходите по заеми ще продължат до средата на 2025 г., тъй като и без това вялата европейска икономика понася политическите сътресения в Германия и Франция, плюс потенциален сътресение в световната търговия от завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ.
Опасенията са, че слабият растеж ще доведе до понижаване на инфлацията, която в момента е 2,3%, под целевата стойност, което напомня за епохата преди Covid, когато вниманието беше насочено повече към повишаване на цените, отколкото към тяхното ограничаване.
Новите тримесечни прогнози на ЕЦБ, публикувани в четвъртък, отразяват нестабилния контекст, като ревизират надолу перспективите за икономическата експанзия и инфлацията през следващата година.
Кристин Лагард не е единственият ръководител на централната банка, който следи за намаляването на лихвите. По-рано в четвъртък Швейцарската национална банка последва решението на Банката на Канада от сряда да намали лихвите с 50 базисни пункта. Междувременно Федералният резерв вероятно ще направи същото през следващата седмица, след като данните от сряда показаха, че инфлацията в САЩ за ноември е в съответствие с очакванията.
В навечерието на заседанието на ЕЦБ тази седмица преобладаваха опасенията за перспективите пред Европа. Макар че растежът неочаквано се ускори през третото тримесечие, последните данни сигнализираха за влошаване, особено в сектора на услугите, който през по-голямата част от годината компенсираше продължителната слабост сред производителите.
Това разпали дебати за това доколко банката трябва да понижи разходите по заемите и доколко ефективно би било подобно парично облекчаване в момент, когато много от предизвикателствата пред 20-членния блок - като недостиг на работна ръка и по-високи енергийни разходи - са структурни.
Икономистите смятат, че лихвените проценти ще се установят на 2%, докато инвеститорите смятат, че една по-агресивна кампания ще ги остави на 1,75%. Ако пазарите са прави, това вероятно ще доведе до промяна на политиката в стимулираща, като тя спадне под т.нар. неутрални нива.
Фабио Панета от Италия и Франсоа Вилроа дьо Гало от Франция не изключват възможността да навлязат в експанзионистична територия. Изабел Шнабел, която е член на Изпълнителния съвет и председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел предупредиха да не се стига твърде далеч.