Спасителните екипи вече не търсят хора в „камерите за мъчения“ на Асад

В затвора са били задържани хиляди хора и няма надеждна статистика нито кои са те, нито каква е съдбата им

17:30 | 10 декември 2024
Автор: Нур Ал Али
Кадри от затвора „Седная“, заснети с дрон на 9 декември, Снимка: Bloomberg LP
Кадри от затвора „Седная“, заснети с дрон на 9 декември, Снимка: Bloomberg LP

В разтърсващите кадри след падането на Башар Асад в Сирия деца, възрастни хора, жени и мъже спринтират към изхода на прочутия затвор „Седная“ в покрайнините на Дамаск, докато други стоят застинали в недоумение, невярващи на новината за освобождаването им.

Семейството на Асад вкарваше в затвора политически дисиденти - от левичари до заподозрени ислямисти - но бунтовниците, които свалиха правителството през уикенда, отвориха вратите му. Сега, след светкавичния срив на режима, сирийците се опитват да открият близките си, които са изчезнали по време на 13-годишната гражданска война или половинвековното управление на Асад.

„Това, което виждаме, е нагледно потвърждение на ужасяващи истории, разказвани години наред при закрити врата“, казва Хаид Хаид, консултант в Чатъм Хаус в Лондон.

Според Хаид няма надеждна статистика за броя на задържаните от режима лица. „Знаем, че в тези затвори се държат хиляди хора. Не знаем колко от тях са все още живи, освободени или мъртви. От години хората са изчезнали, като семействата не знаят къде са близките им, а някои се връщат само в чували с тела.“

Белите каски разполагат със специализирани спасителни екипи с кучета, за да търсят скрити подземни килии в затвора „Седная“, 9 декември.

Сирийската гражданска отбрана - доброволните сили за спешно реагиране, известни още като „Белите каски“ - казват, че вече не търсят скрити подземни клетки, казва Мунир Мустафа, заместник-управител на групата. Сега те работят за запазване на доказателствата, намерени в помещенията, включително елементи от дрехи и обувки.

Групата е изпратила спасителни екипи, включително специално обучени кучета в Седная по-рано тази седмица, след като семействата и първите спасители молят за помощ за намиране на техните близки. „Споделяме дълбокото разочарование на семействата на хилядите хора, които остават безследно изчезнали и чиято съдба остава неизвестна“, казва той в изявление за медиите.

Активисти превърнаха джамия в близост до затвора в импровизиран център, за да помогнат за събирането на освободените със семействата им, каза Сафана Баклех, сирийска активистка и музикант в Дамаск.

Затворът в покрайнините на Дамаск, наречен от „Amnesty International“ „човешка кланица“, се превърна в епицентър на разразилата се трагедия в Сирия. Мнозина записват имената на онези, за които се опасяват, че са били държани там, с номера за връзка. Списъци с имената и снимките на изчезналите също се разпространяват онлайн с десетки.

Камери за мъчения

За Рим Туркмани, старши научен сътрудник в Лондонското училище по икономика, това е братовчед ѝ Абдула Туркмани. Според Туркмани той е задържан преди осем години на 18-годишна възраст по подозрение, че е участвал в революцията срещу правителството през 2011 г.

„Не сме чували нищо за него, освен че е задържан в затвора „Седная“, казва тя. „С всеки изминал момент надеждата да го намерим жив намалява. Въпреки това продължаваме да се придържаме към тази надежда.“Тази надежда, както и радостта, съпътстваща падането на Асад, са помрачени от продължаващите бомбардировки в някои части на Дамаск, където мнозина се крият по домовете си. В северните части на Сирия продължават сблъсъците между подкрепяните от САЩ кюрдски и подкрепяните от Турция фракции.

Все пак някои от тях се престрашиха да излязат в центъра на столицата в неделя и се събраха на площад „Омаяд“, за да изразят радостта си само няколко часа след превземането на града от бунтовниците, като от джамиите се чуваха празнични проповеди, а радостните тълпите изпълваха улиците. Други се редяха на опашки, за да се снабдят с хляб преди началото на полицейски час, който започва в 16:00 ч. местно време.

Опашки Дамаск

Хора се редят на опашка за хляб в Дамаск на 9 декември.

В Алепо, вторият по големина град в страната и нейна индустриална крепост, ситуацията бавно започва да се нормализира. Учителите се подготвят за завръщането на учениците през следващата седмица, полицията регулира движението, а магазините отново използват сирийската лира, която възвръща стойността си на черния пазар. Някои търговци заявиха, че търгуват с щатски долари и турски лири, тъй като много от пристигналите в града миналата седмица нямат местна валута.

Дори и в скръбта, „всички са щастливи, въпреки всичко“, каза Васим Хани, медиен специалист в Дамаск. „Вече не усещат страх.“