Когато Башар Асад избяга в Москва, мародерите започнаха да нахлуват в президентския дворец, а хората излязоха по улиците на Дамаск, за да отпразнуват края на режима му. Сирийският президент се опитваше да се задържи докрай, като все още отчаяно изпращаше SOS до всеки, който би го чул, включително и до Доналд Тръмп. Деспотът беше изчерпал ресурсите си.
Светът все още възприема скоростта на събитията от последните дни и краха на управляващата династия, която опустоши страната по време на катастрофална гражданска война. Но последиците също се осъзнават бързо - и не на последно място перспективата за нови сътресения и насилие, докато групировки се борят за контрол.
Асад успя да издържи на народното недоволство срещу него в продължение на повече от 13 години. Но посланието на някогашните му съюзници и врагове беше ясно: „Останахте сами“. Русия, която го спаси през 2015 г., този път само му предложи убежище. Иран му обърна гръб, като каза с малко думи, че той сам си е докарал всичко.
Множество арабски и американски представители заявиха пред Bloomberg, че вакуумът във властта вече може да бъде опасен. Спомените за Либия на Муамар Кадафи и за Саддам Хюсеин в Ирак са много силни в региона: И в двете страни тези утвърдени управници бяха отстранени в кратки моменти на еуфория, за да изпаднат страните в още по-дълбоки сътресения.
„Хаосът е очакван по време на прехода, както и фракционната, дори кървава, конкуренция“, казва Бадер Ал-Саиф, доцент в Кувейтския университет и сътрудник на Chatham House. „Сирия не е нормалната си същност вече повече от десетилетие, разделена на анклави и сфери на влияние, в допълнение към социално-икономическия и политическия упадък.“
Началото на конфликта в Сирия през 2011 г. доведе до разселването на милиони хора и предизвика мигрантска криза, която и до днес се отразява на европейската политика. Междувременно близкоизточните ѝ съседи вече се борят с последиците от войната на Израел срещу „Хамас“ в Газа и сраженията с „Хизбула“ в Ливан.
Русия има военни бази в Сирия и ще се стреми да защити своите интереси. Но Кремъл е зает с войната си в Украйна. Иран, който през последните месеци си размени преки нападения с Израел, също е отслабен. Арабските представители обаче не очакват Ислямската република да се откаже от влиянието си в Сирия без борба.
Темпото на събитията, които доведоха до свалянето на Асад от власт след повече от 50 години управление на семейството му, беше зашеметяващо. Преди малко повече от седмица оцеляването му изглеждаше почти сигурно. Тогава бунтовници, водени от ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам“, превзеха ключовите градове Алепо и Хама, а след това се приближиха до Хомс и столицата Дамаск.
В неделя сутринта бунтовниците завзеха контрола над телевизионната станция и приветстваха „падането на престъпния режим на Асад“. Асад реши да се оттегли и напусна страната, съобщи по-късно руското външно министерство.
Настъплението на бунтовниците сложи край на патовата ситуация в Сирия, в която силите на Асад, подкрепяни от Москва и Техеран, си върнаха контрола над по-голямата част от страната, с изключение на крепостта на бунтовниците в северозападната част и кюрдската крепост в североизточната част.
Това отприщи политическа ситуация, в която много неща остават неясни - не на последно място характерът на новото правителство, което се формира в Дамаск. Не е ясно и дали това ръководство изобщо ще може да управлява разкъсваната от войната страна.
Настроението отрази тези опасения в неделя вечерта, когато беше наложен полицейски вечерен час, а няколко сгради, в които се помещават агенциите за сигурност и паспортните и имиграционните служби, бяха изпепелени, като местните жители предполагаха, че става дума за израелски удари.
„Страхът днес е, че всички фракции са обединени срещу един враг, но в крайна сметка ще бъдат погълнати от вътрешни борби“, казва Бахят Хаджар, съосновател на неправителствена организация „Мадания“, който е избягал от Дамаск малко след 2011 г. заради опозицията си срещу Асад.
По време на конференция в Бахрейн в неделя Ануар Гаргаш, съветник на президента на Обединените арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед, предупреди за заплахите за териториалната цялост на Сирия, за продължаващата „спирала на хаос и насилие“ в арабския свят и за перспективата за „екстремизъм и тероризъм“. Саудитска Арабия, която участва в усилията за оформяне на преходния период в Сирия, излезе с изявление в неделя, в което предупреди срещу „хаоса и разделението“.
Междувременно новоизбраният президент на САЩ Тръмп даде да се разбере едно нещо: Америка няма да се намеси, за да спре това да се случи. В публикация в платформата за социални медии X в събота Тръмп написа: „Сирия е объркана, но не е наш приятел“.
САЩ определят бунтовническата групировка HTS, която преди повече от десетилетие сключи съюз с Ал Кайда. Оттогава HTS се опитва да се представи като фактор за единство, но много представители на САЩ и Близкия изток се съмняват в това.
„ Хората, които поемат властта, са терористи, но изпращат интересни послания“, каза Джейсън Грийнблат, бивш пратеник за Близкия изток в първата администрация на Тръмп. „Ако разберат, че Тръмп има сериозни намерения и няма да толерира това, и се надяваме, че ще активизира региона за борба с тероризма, би трябвало да измислят начин да се съобразят.“
Все пак рисковете и възможностите, които предоставя нестабилната Сирия, привличат безброй чужди сили от 2011 г. насам и изглежда, че ще продължат да го правят.
В резултат на продължилия повече от десетилетие конфликт загинаха между 300 000 и 500 000 души, градовете бяха разрушени, а голяма част от населението изпадна в бедност. Световната банка е изчислила, че икономиката на Сирия се е свила с повече от 1/2 до 2020 г. от предвоенното си ниво от около 60 млрд. долара.
Индексът на човешкото развитие на Сирия се е върнал с 35 години назад заради влошените образователни и здравни услуги. Икономиката се срина. След обявяването на падането на правителството на Асад се появиха съобщения за мародерство.
Турция вероятно ще се опита да се възползва от възможностите, създадени от падането на Асад след 24 години, за да репатрира милионите сирийски бежанци, които живеят в Турция. За тази цел Анкара призова за мирно предаване на властта.
„От дълго време работим за стабилността на Сирия - познаваме участниците“, заяви турският външен министър Хакан Фидан пред медиите на форум в Доха в неделя. „Трябва да работим заедно със сирийския народ, не само с Турция, но и с регионалните участници, с международните участници, за да сме сигурни, че ще има добър и гладък преходен период.“
Израел съобщи, че неговите сухопътни сили са преминали на сирийска територия. Министър-председателят Бенямин Нетаняху заяви, че това е необходим, временен ход, след като сирийските войски са изоставили позиции от своята страна на буферната зона между двете страни.
Израелски министър заяви, че целта е да се гарантира, че в района няма стратегически оръжия, които могат да бъдат използвани срещу Израел, който също така заяви, че е нанесъл удари по обекти за съхранение на химически оръжия и ракети в Сирия.
Затова Иран се намира в отбранителна позиция. Същото важи и за Русия, която сега е необходима, за да запази известна стабилност без Асад, според Елена Супонина, московски експерт по Близкия изток.
„Сирийската еуфория би могла да помогне да се породи единството, което трябва да видим“, казва Чарлз Листър, старши научен сътрудник и директор на програмата за Сирия в Института за Близкия изток. „Но след 14 години на ожесточен конфликт и разделение, предизвикателствата пред нас са много.“