Неотдавнашният спад в цената на рублата засилва натиска върху Централната банка на Русия да повиши основния си лихвен процент, вероятно с най-голямата стъпка от началото на войната в Украйна.
Валутата е отслабнала с почти 8% спрямо долара и юана от 21 ноември, когато САЩ наложиха санкции на около 50 руски банки, според данни на централната банка. Това вероятно ще засили инфлацията, която централната банка се опитва да ограничи, като повиши лихвените проценти до рекордно високи стойности.
Централната банка заяви, че е готова да продължи да повишава цената на заемите - в момента тя е 21% - до нивото, което е необходимо, за да се върне инфлацията до целевото равнище от 4% през следващата година. Това може да означава, че следващата стъпка ще бъде повишение до 25%, според оценки на Bloomberg Economics.
„Централната банка е изправена пред дилема: трябва ли да повиши лихвените проценти още повече, въпреки че това повишава риска от рецесия, или просто да приеме по-високия инфлационен натиск“, каза Алекс Исаков, икономист за Русия на BE. „Икономистите вероятно ще изберат първото.“
Санкциите на САЩ предизвикват срив на руската рубла | Новите санкции доведоха до недостиг на валута в страната
Търсенето на чуждестранна валута се повиши на местния пазар на фона на опасенията, че новите ограничения ще ограничат значително притока на валута. Длъжностните лица се постараха да омаловажат ефекта на по-слабата рубла, като подчертаха по-специално, че тя е от полза за износителите. Но при положение че инфлацията е повече от два пъти по-висока от целевата стойност на централната банка, сривът на валутата може да принуди определящите лихвените проценти да действат въпреки вече болезнените условия за кредитиране.
От началото на годината рублата е загубила 19% спрямо американската валута, което я нарежда сред най-зле представящите се валути на развиващите се пазари. Банката на Русия използва междубанковите трансакции за изчисляване на курса от юни, когато САЩ наложиха санкции на Московската борса - което веднага спря търговията с долари и евро.
Руските износители и вносители изпитват затруднения с международните плащания от края на 2023 г., когато САЩ заплашиха с вторични санкции финансовите институции, работещи с Русия. Новите кръгове от ограничения могат да усложнят още повече външнотърговските трансакции и да намалят стимулите за износителите да внасят валутна ликвидност в Русия.
В отговор Банката на Русия обяви късно в сряда, че спира покупките на чуждестранна валута на вътрешния пазар до края на 2024 г.
Това може да облекчи сегашния недостиг на валута, но няма да е достатъчно, за да предизвика сериозен отскок на рублата, каза Евгений Локтюхов от Промсвязьбанк.
Русия губи борбата с инфлацията | Ръстът на цените в Русия отново се ускори през ноември
Инфлацията в Русия се ускори за трета поредна седмица въпреки повишението на лихвените проценти през октомври. Официалната прогноза на банката, изчислена преди неотдавнашното отслабване на рублата, предполагаше, че ръстът на цените ще достигне 8%-8,5% в края на 2024 г. Кирил Тремасов, съветник на Банката на Русия, призна, че съществува риск инфлацията да надхвърли тази прогноза.
Искандер Луцко, главен инвестиционен стратег в ITI Capital Ltd, заяви, че само отслабването на рублата не е достатъчно, за да може централната банка да предприеме драстични стъпки през декември. Необходимо е да мине повече време от последното увеличение на лихвения процент, за да може то да има охлаждащ ефект върху инфлацията, каза той.
Наталия Милчакова, анализатор във Freedom Finance Global в Казахстан, не е съгласна с това, като отбелязва, че седмичната инфлация ще продължи да се ускорява на фона на нарастващото търсене преди новогодишните празници.
„Повишението на основния лихвен процент през декември така или иначе беше неизбежно, но сега то би трябвало да е поне два пъти по-значително от очакваното преди това движение с един процентен пункт“, каза Милчакова.
Банката на Русия изчислява, че отслабващата рубла добавя 0,5-0,6 процентни пункта към инфлацията. Втората по големина руска банка - ПАО „ВТБ“, обаче оценява ефекта като пет пъти по-значителен и смята, че сривът на валутата увеличава инфлационния натиск над очакванията на политиците.
Последните събития могат да „доведат до преразглеждане на бъдещата траектория на основния лихвен процент“, заяви първият заместник-председател на ВТБ Дмитрий Пианов според информационната служба Интерфакс. „Това е силен инфлационен фактор.“