След седмици на преговори с посредничеството на САЩ Израел постигна споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня с ливанската бойна групировка „Хизбула“ - първа стъпка към прекратяване на конфликта, в който загинаха хиляди хора, и отваряне на вратите за нови мирни инициативи в ивицата Газа. Примирието започна в 4 ч. сутринта местно време и нямаше съобщения за ранни нарушения.
Президентът Джо Байдън, който говори след разговори с лидерите на Израел и Ливан, заяви във вторник в Белия дом, че всички страни са се споразумели за прекратяване на огъня, което ще „сложи край на опустошителния конфликт между Израел и „Хизбулла“. Той добави, че САЩ, заедно с Египет, Катар и Турция, ще направят нов опит за прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“.
По-рано във вторник министър-председателят Бенямин Нетаняху обяви, че ще внесе предложението за прекратяване на огъня в Ливан за гласуване в кабинета по сигурността, който даде своето одобрение. Той заяви, че сега Израел ще може да се съсредоточи върху „иранската заплаха“ и да засили натиска във войната си срещу „Хамас“ в ивицата Газа.
Предложението за примирие дойде, след като един от основните пратеници на Байдън в Близкия изток, Амос Хохщайн, пътуваше между Израел и Ливан в опит да сложи край на конфликта преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да поеме Белия дом през януари. И „Хизбула“, и „Хамас“ са обявени за терористични организации от САЩ и много други държави.
Въпреки че споразумението предизвика възражения от страна на някои правителствени фигури в Израел, Байдън го определи като стъпка към по-широк и по-траен мир в региона. Наред с усилията за прекратяване на конфликта с „Хамас“, той заяви, че САЩ искат да постигнат и споразумение, което да нормализира връзките между Израел и Саудитска Арабия и да създаде „надежден път“ към създаването на палестинска държава.
„Вярвам, че този дневен ред остава възможен, и през оставащото ми време на поста ще работя неуморно, за да развия тази визия за интегриран, сигурен и проспериращ регион, като всичко това укрепва националната сигурност на САЩ“, каза Байдън в речта си в Розовата градина.
Байдън и френският президент Еманюел Макрон направиха съвместно изявление, в което обещаха, че техните страни ще работят с всички участници, за да гарантират пълното прилагане на споразумението и да предотвратят повече насилие.
Сделката за 60-дневна пауза може да разчисти пътя за по-трайно прекратяване на огъня след повече от година сблъсъци, които разрушиха ливанско-израелската граница и доведоха до бомбардиране от Израел на части от Бейрут, както и на други ливански градове.
„Сделката за прекратяване на боевете между „Хизбула“ и Израел е важен момент, но няма да се превърне лесно в сделка за прекратяване на войната в Газа или за потушаване на по-широкото напрежение в региона, тъй като всеки от тези конфликти заживя свой собствен живот“, каза Брайън Катулис, бивш държавен служител на САЩ, който понастоящем работи в Института за изследване на Близкия изток. „Добра новина е, че боевете са приключили, но основното напрежение в региона остава високо.“
Малко след изказването на Байдън Израел и „Хизбула“ продължиха с атаките. Бойната групировка заяви, че е извършила нападения с дронове срещу цели в Тел Авив.
Преговорите за по-дългосрочно прекратяване на огъня вероятно ще бъдат сложни. Израел иска „Хизбула“ да изтегли бойците и оръжията си от граничния район в Южен Ливан, като силите на ООН и ливанската армия ще патрулират в района, за да гарантират това.
Това са изискванията на резолюцията на ООН, известна като 1701, която сложи край на войната между двете страни през 2006 г. Една от основните пречки пред сключването на примирие в този конфликт беше настояването на Израел да може да продължи да нанася удари по позиции на „Хизбула“, ако смята, че групировката нарушава условията на евентуално споразумение за прекратяване на огъня.
Министър-председателят на Ливан Наджиб Микати заяви, че правителството му се ангажира да засили присъствието на армията си по границата с Израел като част от плана за прекратяване на огъня, според държавната Национална информационна агенция.
Но Нетаняху заяви в изказването си, че продължителността на примирието зависи от развитието на ситуацията в Ливан. „Ако „Хизбула“ реши да се превъоръжи, ние ще атакуваме“, каза той.
Подкрепата за прекратяването на огъня не беше единодушна и в израелския кабинет по сигурността. Министърът по националната сигурност Итамар Бен Гвир гласува против споразумението, публикувайки на X, че то е „сериозна грешка. Прекратяването на огъня на този етап няма да върне жителите на северната част на страната по домовете им, няма да възпре „Хизбула“ и всъщност ще пропусне историческа възможност да ги удари силно и да ги постави на колене“.
Цените на петрола и златото се понижиха тази седмица, тъй като търговците са оптимистично настроени, че примирието ще помогне за успокояването на ситуацията в Близкия изток. Израелският шекел също поскъпна.
Около 3100 души са убити в Ливан от израелските удари и сухопътната офанзива през последните два месеца, а 1,2 млн. души - повече от една пета от населението - са разселени.
„Надявам се, но не съм оптимист“, каза Мара Рудман, която е работила по въпросите на Близкия изток по време на администрациите на Клинтън и Обама, за бъдещото примирие с „Хамас“. Тя каза, че Нетаняху е „подвластен на своите радикално десни министри, които никога не са поставяли като приоритет заложниците“, държани в Газа.