Европейският съюз ще наложи по-строг фискален курс на Нидерландия, принуждавайки я да ограничи по-агресивно разходите си, след като традиционно дисциплинираната във финансово отношение страна пренебрегна препоръките на изпълнителния орган на блока.
Правителството в Хага представи средносрочен план за следващите четири години, който надхвърля траекторията, предоставена като референция от Европейската комисия през юни миналата година, заяви пред репортери заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Тази траектория, предоставена от изпълнителния орган на ЕС, сега ще стане задължителна.
Във вторник Комисията подписа повечето от бюджетите за 2025 г. и средносрочните планове за региона, представени от държавите - членки на ЕС, които за първи път бяха оценени съгласно новия фискален регламент на блока.
Правилата предоставят на националните правителства по-голяма свобода на действие при вземането на решения за корекциите им, за да намалят нивата на дефицита и дълга си под референтните стойности от съответно 3% и 60% от брутния вътрешен продукт. В правилника вече има и по-стабилна система за прилагане.
Нидерландия предложи среден годишен ръст на нетните разходи от 4,2% за своя четиригодишен план в сравнение с референтната траектория от 3,2%, определена от Комисията, заяви Домбровскис. Поради тази причина Комисията също така установи, че нидерландският бюджет за следващата година е в нарушение на нейните препоръки.
След разговори между Хага и Брюксел Комисията предложи на нидерландското правителство да се съобрази с препоръчания през юни таван на разходите. Препоръката трябва да бъде потвърдена от Съвета, който обединява държавите-членки, през следващите седмици.
Коментирайки решението, нидерландският министър на финансите Елко Хайнен заяви, че в момента Нидерландия „повече от спазва правилата на ЕС“. „Ние сме в добра форма“, каза той пред репортери в Хага. „В дългосрочен план обаче разходите и дългът наистина се увеличават и затова трябва да призова за повече мерки и приемам това. Ние сме едва в началото на решаването на проблемите и подобряването на финансите ни“.
Комисията също така установи, че бюджетът на Франция за следващата година е в съответствие с препоръките на Брюксел, и разшири срока за намаляване на държавния дълг от четири на седем години, както Bloomberg вече съобщи.
Домбровскис заяви, че средносрочното предложение на Париж е по-взискателно от препоръчаното от изпълнителния орган на ЕС, като се има предвид влошената изходна позиция в сравнение с юни, като сега се предвижда дефицитът да надхвърли 6% от БВП. В резултат на това ръстът на нетните разходи на Франция ще бъде само 1,1% от БВП в сравнение с препоръчаните от комисията 1,6%. „Важно е Франция да има амбициозни фискални планове“, каза той.
По отношение на Германия Домбровскис заяви, че е влязъл в контакт с новия министър на финансите на страната Йорг Кукис, който - предвид насрочените за 23 февруари предсрочни избори - ще поиска ново удължаване на срока за представяне на фискалните планове.
За групата на икономиките от еврозоната като цяло Комисията препоръчва на правителствата да продължат да намаляват нивата на дълга, натрупан през последните години, за да преодолеят пандемията от Covid и енергийната криза.
Поддържането на бюджети с ниски дефицити обаче е в противоречие с огромните нужди от инвестиции, пред които е изправен блокът и които според бившия гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги могат да възлязат на 800 млрд. евро.
Комисията твърди, че въпреки ограничените разходи, националните правителства ще могат да продължат публичните си инвестиции благодарение на милиардите евро, идващи от фонда на ЕС за възстановяване след пандемията.