Златото се стабилизира, след като по-рано поевтиня, тъй като заплахата на новоизбрания президент Доналд Тръмп да наложи 25% мита на Канада и Мексико подкрепи долара.
Тръмп заяви, че митата са необходими за ограничаване на мигрантите и незаконните наркотици, пресичащи границите на САЩ, като същевременно обеща и допълнителни 10% мита върху китайските стоки. По-силният долар намалява привлекателността на златото, тъй като го прави по-скъпо за много купувачи.
Кюлчетата се търгуваха близо до 2630 долара за тройунция, след като се сринаха с 3,4% през предходната сесия заради намаляването на напрежението в Близкия изток, което отслаби търсенето на убежища. Очаква се във вторник кабинетът по сигурността на Израел да гласува споразумението за прекратяване на огъня с „Хизбула“ и според израелски служител приемането му се смята за вероятно.
Благородният метал все още е поскъпнал с повече от 25% тази година, подкрепен от покупките на централните банки и преориентирането на Федералния резерв към намаляване на лихвените проценти. Много анализатори остават с положителна оценка на перспективите, като Goldman Sachs Group Inc. и UBS виждат по-нататъшни ръстове през 2025 г.
„Инвеститорите все повече калкулират „златния век“ на САЩ с пропазарни - и прокрипто - предложения за администативни постове, докато историята с дълга и дефицита на САЩ се измества“, заяви в бележка Ники Шийлс, ръководител на стратегията за метали в базираната в Женева MKS PAMP SA. „В краткосрочен план златото трябва да се върне към 2500 долара, а не към 3000 долара.“
Спот цената на златото се повиши с 0,1% до 2628,69 долара за тройунция към 10:39 ч. в Сингапур, след като по-рано се понижи с 0,8%. Bloomberg Dollar Spot Index се повиши с 0,4%, след като се понижи с 0,5% през предходната сесия. Среброто и платината поевтиняха, докато паладият поскъпна.
Сега инвеститорите се съсредоточават върху заседанието на Фед за лихвените проценти през следващия месец, като тази седмица ще бъдат представени няколко доклада, които могат да дадат насоки за решението. Сред тях са протоколът от заседанието на централната банка през ноември, потребителското доверие и данните за разходите за лично потребление - предпочитаният от паричния орган измерител на инфлацията.