Унгария планира да увеличи минималната заплата с 40% до 2027 г.

Унгария обяви, че ще повиши минималната заплата с 40% за три години - стъпка, която министър-председателят Виктор Орбан очаква да стимулира засегнатата от рецесия икономика, но според критиците може да доведе до повишаване на инфлацията.

Правителството се стреми да даде тласък на икономическия растеж преди парламентарните избори през 2026 г., тъй като партията на Орбан „Фидес“ изостава от „Тиша“ на опозиционния лидер Петер Магяр в повечето проучвания. Магяр също така обеща голямо увеличение на минималната работна заплата, която със своите 266 800 форинта (677 долара) месечно е втората най-ниска в Европейския съюз след България.

Споразумението за заплатите предвижда 9% увеличение на минималната работна заплата през следващата година, последвано от 13% и 14% увеличение съответно през 2026 г. и 2027 г. Въпреки че повишенията отчасти целят да спрат работниците да търсят работа в чужбина, Орбан призна, че увеличението на заплатите се основава на „оптимистичен“ сценарий, при който икономическият растеж и производителността се увеличават ръка за ръка.

„Много важен въпрос е дали икономиката може да се справи с това ниво на заплатите“, каза Орбан, докато се присъединяваше към работодателите и профсъюзите при подписването на споразумението. „Правителството е готово да подпомогне работодателите със стъпки, които да направят възможно рентабилното функциониране на компаниите им дори при тези заплати.
Всички страни се съгласиха да преразгледат целите за повишаване на заплатите, ако ключовите показатели, като например за икономическия растеж и инфлацията, не отговарят на правителствените прогнози.
Централната банка е особено фокусирана върху поддържането на инфлацията под контрол, след като в началото на миналата година годишният ръст на основните цени скочи до над 25%, преди да преди да се понижи до ниво, близко до целта на политиците от 3% миналия месец.

Минималната заплата в Унгария е най-ниската в Централна Европа |

„Бих предупредил всеки, който взема решения, да не стимулира икономическата политика с цената на по-висока инфлация“, заяви заместник-управителят на Националната банка на Унгария Барнабас Вираг по време на парламентарно изслушване в понеделник, съобщи информационният сайт Telex. В същото време той заяви, че увеличението на минималната работна заплата може да не доведе до инфлационен натиск, ако идва от увеличените корпоративни печалби.

Това обаче невинаги е така, особено когато става въпрос за по-малко ефективни малки и средни предприятия, които трудно успяват да съчетаят повишаването на заплатите с повишаването на производителността.

Като се отчете инфлацията, реалният ръст на заплатите се оценява на средно 7% годишно през следващите две години, което „със сигурност не съответства на ръста на производителността в средносрочен план“, каза Мариан Трипон, икономист в Будапеща в банка CIB на Intesa Sanpaolo SpA.
„През 2026-2027 г., ако тази динамика на реалните заплати не се смекчи, това може да предизвика увеличаване на инфлационния натиск от страна на разходите и търсенето и закриване на предприятия“, каза Трипон.

Още по темата

Борбата за пазарен дял у нас превърна "Черния петък" в "Черен ноември"

Европа не може да финансира „загубената“ война в Украйна без САЩ, заяви Орбан

Орбан предизвика опасения, че планира изненада от Тръмп за лидерите на ЕС