Куриерската услуга на Феликс Патрашкану процъфтява. Правителството повиши заплатите и пенсиите, така че клиентите му имаха повече пари за харчене. Построи нови пътища, които поддържаха движението на неговия автопарк от микробуси и разрастването на бизнеса му до най-големия по рода си в Румъния.
Въпреки това последиците от тази щедрост се превръщат в най-голямото му опасение, тъй като този уикенд в страната се провеждат избори: Румъния има най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз и справянето с него ще бъде болезнено.
Кампаниите за президентския и парламентарния вот разделиха управляващата коалиция и поляризираха гражданите в полза на една ултранационалистическа партия. Който и да поеме управлението, ще се изправи пред предизвикателството да оправи финансите на Румъния, след като пандемията, необузданата инфлация, войната в Украйна и държавните разходи поставиха страната на прага на трудна равносметка.
По време на тричасов дебат между кандидатите за президент, проведен по-рано тази седмица по телевизия Digi24, всички те обещаха да предприемат мерки за спиране на влошаването на фискалната ситуация, а повечето от тях - да настояват за намаляване на разходите, ако бъдат избрани.
Най-голямото притеснение на Патрашкану е, че съкращаването на разходите ще застраши и без това крехкия икономически растеж, като инвестициите ще бъдат забавени или спрени и в крайна сметка печалбата му ще бъде изложена на риск. Компанията му FAN Courier има годишни приходи от над 250 млн. долара и е разширила дейността си в Унгария и Полша.
„За нас всяка законодателна промяна, която предизвиква спад в рентабилността, означава по-малко инвестиции“, казва Патрашкану, който основава FAN преди почти три десетилетия с двама приятели. „Това се изразява в по-ниски приходи за държавния бюджет и по-малка добавена стойност за икономиката. Това не е сложно уравнение.“
Румънците ще гласуват на първия тур на президентските избори на 24 ноември, седмица по-късно ще се проведе парламентарният вот, а на 8 декември ще се проведе вероятният втори тур на изборите за държавен глава.
Изборите се провеждат след относително спокойствие в румънската политика, след като преди три години двете най-големи съпернички - Либералната партия и Социалдемократическата партия - се споразумяха да сформират голяма коалиция.
Пактът сложи край на едно десетилетие, белязано от политически сътресения и масови протести. Той също така обяви това, което длъжностни лица и ръководители нарекоха „златна ера“ на икономическо развитие, макар и на определена цена. Очаква се бюджетният дефицит да нарасне до повече от 7% от брутния вътрешен продукт в сравнение с прага от 3%, определен за членовете на ЕС.
Сега двете партии се борят да заменят Клаус Йоханис на президентския пост и да спечелят властта, като министър-председателят Марчел Чолаку от Социалдемократическата партия води в проучванията и иска да възстанови коалицията, за да не допусне националистите, които искат да прекратят военната подкрепа за Украйна, до властта. Техният лидер Джордж Симион в момента е на второ място след Чолаку.
Междувременно либералите биха могли да се обединят с антикорупционния съюз „Спасете Румъния“, ръководен от друг кандидат за президент - Елена Ласкони.
Единственото сигурно нещо е, че Румъния ще трябва да се справи с фискалната си дупка, независимо кой ще победи. „Ако не успеем да сформираме дясна коалиция, има вариант да се споразумеем за правителство, ръководено от експерти, които да помогнат за управлението на страната през следващата година, която ще бъде много трудна“, каза Ласкони в интервю. „Всички очакват увеличение на данъците.“
Очаква се публичният дълг на Румъния да чупи рекорд след рекорд през следващите години, което ще принуди страната с 19 млн. души население да продължи да взема големи заеми както от местния, така и от международния пазар. Това вече се изразява в най-високите разходи по заеми сред регионалните партньори, което оказва натиск върху кредитния рейтинг на страната.
Политическите спорове за това как да се увеличат приходите са съсредоточени върху това как да се подобри събирането на данъците и да се опрости системата. Сегашната единна ставка има множество изключения, а Румъния изостава от останалите страни от ЕС по отношение на дела на бюджетните приходи, получени от данъци.
„Румъния ще изпълни ангажиментите си по отношение на финансите на страната“, заяви Циолаку по електронната поща в отговор на въпроси. „Има мерки, които могат да бъдат предприети за подобряване на приходите, без да се повишават данъците, чрез по-добра събираемост, цифровизация и по-ефективна държава.“
Според Кристиан фон Албрихсфелд, който ръководи румънското подразделение на германския производител на автомобилни части Continental AG, най-големият проблем за компаниите е, че усилията за подобряване на финансовото състояние на Румъния могат да възпрат бъдещи инвестиции. Страната трябва да създаде работни места в регионите, където няма мултинационални компании, а за това са необходими пари, казва той.
„За следващото правителство просто трябва да гарантираме, че Румъния ще остане конкурентоспособна“, каза фон Албрихсфелд, който отговаря за около 20 000 служители в Румъния, в интервю в Букурещ. „Трябва да имаме няколко малки, румънски компании, които да бъдат подкрепяни от държавата, защото ако повече хора работят, повече хора плащат данъци и социални вноски и така се решава проблемът с бюджета.“
Чолаку заяви, че голямото харчене, което е довело до изчерпване на бюджета, е било необходимо за съживяване на страната. Румъния най-бързо се доближи до западноевропейския стандарт на живот и изпревари по покупателна способност членове на ЕС като Гърция и Унгария.
Фокусът върху подобряването на някои от най-лошите пътища на континента също даде резултат през последните две години, като Чолаку откри няколко нови магистрални участъка и се появи лично, за да провери текущите работи.
„Оставихме егото си настрана и работихме заедно“, каза той. „Успяхме да рестартираме икономиката, повишихме доходите и въведохме ред. Не беше лесно, но успяхме да осигурим стабилност и да изведем страната от кризата“.
Но времената се промениха. През последните две тримесечия икономиката на стойност 350 млрд. долара едва избегна рецесията, а правителството поиска от Европейската комисия да му даде седем години, за да спази ограничението за бюджетен дефицит от 3%, за да избегне по-нататъшно влошаване.
В страната все още се намират и най-бедните региони в ЕС, а делът на населението, изложено на риск от бедност, е най-голям. Бързото увеличаване на минималната работна заплата, насърчавано от всички правителства през последното десетилетие, имаше само ограничено въздействие. Дружествата бяха засегнати от по-високите разходи за работна сила и свиването на кръга от квалифицирани работници.
Изправени пред състоянието на публичните финанси и фрагментирания политически пейзаж, избирателите ще гледат с едното око на собствените си джобове, а с другото - на дългосрочната стабилност на страната. За Патрашкану от FAN Courier това се усложнява и от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и увеличаването на напрежението в Украйна.
„Преди искахме предсказуемост“, казва той. „Но напоследък се отказахме от това, защото с войната на границата и с всичко останало, което се случва по света, всички имаме чувството, че седим върху буре с барут.“