Николас Мадуро се надяваше на „ново начало“ със САЩ при Доналд Тръмп. Вместо това той получи дежа вю.
Отиващата си администрация на Байдън обяви във вторник, че вече смята кандидата на опозицията Едмундо Гонсалес за легитимен президент на Венецуела. Макар да не стига толкова далеч, този ход напомня за времето, когато САЩ неуспешно обявиха друг съперник на Мадуро за законен лидер на южноамериканската държава по време на първия мандат на Тръмп в Белия дом.
Това също така затруднява работата на Тръмп, тъй като сега е по-малко вероятно бъдещият президент на САЩ да може да сключи сделка със социалистическия силов лидер в замяна на приемане на самолети, пълни с депортирани от САЩ венецуелски мигранти.
„На този етап връщането към „максимален натиск“ или нещо подобно е почти гарантирано“, каза Джеф Рамзи, старши сътрудник в Атлантическия съвет, като имаше предвид стратегията на Тръмп, според която САЩ затегнаха санкциите и признаха Хуан Гуайдо за временен президент в неуспешния опит да свалят Мадуро от власт.
Ходът на екипа на Байдън е „важен ранен тест“ за бъдещата администрация, добави Рамзи. Той ще принуди Тръмп да реши дали да „извърви целия път и да признае Гонсалес не като новоизбран президент, а като легитимен президент“.
Промяната от вторник, телеграфирана на съюзниците по време на срещата на върха на Групата на 20-те в Бразилия и след това потвърдена от държавния секретар Антъни Блинкен в публикация в X, е най-силното досега признание от страна на САЩ, че опозицията е спечелила оспорваните избори във Венецуела през юли. То съответства и на най-вероятния подход на избрания от Тръмп за наследник на Блинкен сенатор от Флорида Марко Рубио, който е един от най-яростните критици на режима на Мадуро.
От назначаването на Рубио цените на венецуелските облигации се сриват. Държавните облигации с падеж през 2027 г. се търгуват на нива, невиждани от края на октомври, когато поскъпнаха преди изборите в САЩ поради надеждите за нов подход при Тръмп.
Преходният екип на Тръмп не отговори на молбата за коментар във вторник относно политиката спрямо Венецуела. Преди смяната на Байдън анализаторите предполагаха, че той все още може да търси споразумение с Мадуро, въпреки избора си на кабинет.
Планираната от новия президент репресия срещу мигрантите без документи би била по-лесна за изпълнение, ако Мадуро се съгласи да позволи венецуелците да бъдат принудително връщани в страната му. Около 8 млн. души са избягали през последното десетилетие заради политически репресии и икономически борби, което превръща венецуелците в един от най-големите източници на нелегална миграция към САЩ.
Петролът на Венецуела също е усложняващ фактор. Chevron Corp. е основният американски производител, който работи в страната по силата на изключение от американските санкции и е уязвим от по-твърда позиция срещу Мадуро. Каракас изпраща около една трета от петрола си на Китай, a САЩ биха могли да нарушат тези отношения, ако се отнесат по-приятелски към социалистическия лидер.
Въпреки че Рубио подкрепя подхода на максимален натиск, „Тръмп е по-малко критичен към диктаторите, отколкото е той, и е изложен на петролното лоби, което настоява за отмяна на санкциите“, заяви Харолд Тринкунас, старши научен сътрудник в Станфордския университет в Калифорния, преди изявлението във вторник.
Рубио превръща кубинското си наследство и противопоставянето си на комунизма в основна част от своята политическа идентичност. Той внесе законопроект, с който иска да увеличи наградата за ареста на Мадуро на 100 млн. долара, и е един от най-яростните противници на политиката на президента Джо Байдън във Венецуела, според когото облекчаването на американските санкции в замяна на демократични гаранции вместо това е помогнало на режима отново да открадне изборите.
Въпреки това Мадуро намери причини да приветства победата на Тръмп този месец, като заяви, че се открива „златна възможност“ за промяна в отношенията между САЩ и региона. „Не се разбирахме по време на първия ви мандат“, каза Мадуро на 6 ноември по държавната телевизия. Но сега „можем да заложим на взаимна изгода, която да е от полза за САЩ, Венецуела и цяла Латинска Америка“.
Във вторник обаче министърът на външните работи Иван Жил нарече коментарите на Блинкен „нелепи“, като в изявление, изпратено от министерството на информацията, заяви, че новият ход на САЩ превръща Гонсалес във версия „2.0“ на Гуайдо.
От своя страна прогоненият опозиционен лидер Мария Корина Мачадо - която продължава да се укрива, като за последен път се е появила публично на 28 август на митинг в Каракас - похвали назначението на Рубио като „отлична новина“ . Предприемането на бързи действия срещу Мадуро може да осигури на администрацията на Тръмп „огромна външнополитическа победа в много, много кратък срок“, каза тя пред New York Times тази седмица.
За един от ветераните в политиката на Републиканската партия е трудно да се обясни моментът, в който Байдън е предприел този ход, като се има предвид, че изборите във Венецуела бяха преди повече от три месеца. Изчакването досега служи единствено за лишаване на администрацията на Тръмп от „възможността да разграничи своята външна политика от тяхната“, казва Хосе Карденас, който е работил по въпросите на Латинска Америка при бившия президент Джордж Буш-младши.
Но това е „нещо, за което венецуелската опозиция настояваше“, добави Карденас. И „това затруднява Мадуро и неговите съюзници да делигитимират Гонсалес и изборната победа на опозицията пред мнението на света“.