Спадът на цените на петрола и предстоящият период на свръхпредлагане могат да създадат отлична възможност за затягане на санкциите срещу руските доставки до степен, в която те действително да започнат да се отразяват на военния портфейл на Кремъл, пише Джулиан Лий, петролен стратег на Bloomberg.
Съществуващият механизъм за ограничаване на цените, който реално не е намалил приходите на Москва от петрол, беше въведен по настояване на американската администрация, която се опасяваше, че реалното засягане на руския износ ще доведе до рязко покачване на цените.
Това вече не е толкова тревожно, колкото преди две години, когато мярката се разработваше.
Дори при най-силното геополитическо напрежение в Близкия изток от десетилетия насам, петролът сорт Brent все още се колебае под 75 долара за барел, а през септември падна под 70 долара. Това е с повече от една четвърт по-ниско от нивото, на което се намираше, когато беше създадена горната граница на цените.
Санкциите, наложени на отделни танкери за нарушаване на ценовия таван, бяха умерено успешни. Първоначално тези кораби не бяха използвани месеци наред, след като бяха включени в списъка на САЩ, Обединеното кралство или Европейския съюз.
Напоследък Москва започна да ги връща на работа. Повторното им пускане в действие не доведе до никакви последици за тези, които приемат корабите в своите пристанища. Може би е време това да се случи.
Понастоящем 90 петролни танкера са санкционирани от една или повече от трите администрации (тази на Великобритания, САЩ и ЕС).
Значителното увеличаване на броя им - сенчестият флот, използван за превоз на руски петрол, се оценява на около 600 кораба - и налагането на реални разходи за използването им ще засегне силно Москва.
Ако индийските, китайските и турските рафинерии бъдат убедени да спрат или да намалят вноса на руски суров петрол, превозван с кораби от сенчестия флот, износът на петрол на Москва неминуемо ще намалее.
Според Международната агенция по енергетика изтеглянето от пазара на 1 милион барела руски суров петрол на ден може да доведе до малко повече от балансиране на търсенето и предлагането през първата половина на 2025 г.
В условията на слаб пазар въздействието върху цените би било управляемо. Ефектът върху военните средства на Кремъл би бил много по-разрушителен.
Освен това има много свободен производствен капацитет, който може да компенсира загубата на руски барели.
Групата на производителите на петрол ОПЕК теоретично може да увеличи доставките с повече от 5 млн. барела дневно, ако реши. Това е почти два пъти повече от руския износ на суров петрол по море.
Разбира се, те могат да решат да не се намесват.
Отношенията между Рияд и Москва сега са много по-близки, отколкото през март 2020 г., когато Кремъл отказа да се присъедини към саудитската линия по отношение на производствената политика.
Тогава краткотрайната производствена свобода беше доведена до внезапен и драматичен край от срива на петролните пазари, предизвикан от пандемията.
Сега далеч не е ясно дали Рияд ще предпочете Вашингтон пред Москва, когато става дума за петролна политика.
През последните дни отиващият си президент на САЩ Джо Байдън показа, че е готов да засили подкрепата си за Украйна преди оттеглянето си от Белия дом. Ефективни санкции, насочени към износа на петрол от Русия, биха били от полза за Киев.
Ако Западът има сериозни намерения да удари приходите от петрол на президента Владимир Путин, той може би няма по-добра възможност от седмиците преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп.
Джулиан Лий е петролен стратег, който пише за Bloomberg. Наблюденията, които прави, са негови собствени и не са предназначени за инвестиционни препоръки.