Мандатът на Тръмп може доведе дори до връщане на нулевите лихви в Европа

Победата на изборите в САЩ на Доналд Тръмп кара някои прогностици да се питат дали Европейската централна банка ще трябва да върне разходите по заемите към нива, които осигуряват значителна подкрепа, заради надвисналата заплаха от търгоски мита.

В сряда икономистите от ABN Amro промениха прогнозата си за паричната политика на еврозоната, като предвидиха, че основната лихва по депозитното улеснение ще спадне до 1% в началото на 2026 г. В момента тя е на ниво 3,25%, а в исторически план най-ниското ниво е било 1,5%. Мерките на Тръмп в областта на търговията ще засегнат значително растежа и инфлацията в икономиката на 20-членния блок, пишат те в доклад.

Според Давиде Онелия, икономист в ТС Ломбард, подобни налози могат дори да предизвикат връщане на т.нар. политика на нулеви лихвени проценти , която ЕЦБ прекрати през 2022 г.

Завръщане към нулевите лихви в Европа? | TS Lombard твърди, че вероятността се увеличава, тъй като еврорегионът е изправен пред рискове, свързани с растежа и митата

„Ако ЕЦБ е принудена да намали ставките под прага от 2%, защото са се материализирали значителни рискове от понижение, не е ясно защо след това тя ще намали само малко под него“, твърди той в доклад от вторник. „Всъщност 1% вероятно би бил следващата спирка, като нараства вероятността от връщане към ZIRP“.

Завръщането на Тръмп в Белия дом вещае протекционистка ера в политиката на САЩ, не на последно място заради обещанието му да наложи 60% мита за вноса от Китай и до 20% от всички останали страни. По-рано в сряда президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел предупреди, че подобни мерки биха рискували сринат германската икономика.

Представителите на ЕЦБ ще вземат последното за годината решение за лихвените проценти следващия месец, като инвеститорите смятат, че най-вероятният резултат е ново понижение с четвърт пункт.

Макар че по-нататъшното облекчаване на условията изглежда вероятно, те продължават да не дават информация за темпа и неговия размер. Някои вече се притесняват от подценяване на инфлацията и връщане към предколедните дни на инфлация под целта, които накараха ЕЦБ да свали лихвите до безпрецедентно ниски нива под нулата през 2014 г.

Други икономисти също започнаха да намаляват прогнозите си за разходите по заемите. Deutsche Bank понижи прогнозата си за крайния лихвен процент от 2,25% на 1,5%, като същевременно смята, че 1%-1,75% е основната зона за кацане на депозитната лихва.

„Обосновката отчасти е свързана с перспективата за американски мита при новата администрация на Тръмп и отчасти с по-слабите основни макропоказатели и възникващата заплаха от инфлация под целта“, написаха те в доклад миналата седмица.

От Bloomberg Economics не са толкова убедени, че предстои по-значително намаляване на лихвените проценти.

„Политиките на Тръмп ще създадат компромис между растежа и инфлацията“, написаха икономистите Джейми Ръш и Дан Хансън на 8 ноември. „Като се има предвид неотдавнашният опит с рязко нарастване на ценовия натиск, смятаме, че политиците може да са по-склонни да се съсредоточат върху последното.“

Управителят на Банката на Франция Франсоа Вилероа дьо Гало, говорейки в сряда по France Inter, подчерта очертаващия се консенсус, че най-големият удар от тарифната политика на Тръмп ще бъде върху експанзията.

„Почти всички икономисти са съгласни, че това крие риск от увеличаване на инфлацията в САЩ и от известно забавяне на растежа навсякъде по света“, казва той. „Остава да видим дали ще намалее повече в САЩ, Китай или Европа.“