По-скъпи полети в бизнес класа, такси върху търговията с акции и облигации и данък от 5 долара на тон върху емисиите на изкопаеми горива. Това са само някои от идеите, които влиятелни лидери представят на срещата на върха COP29 като начин за набиране на така необходимите средства за подпомагане на борбата с изменението на климата.
Министър-председателят на Барбадос Миа Мотли, която се превърна в един от водещите международни гласове по въпросите на финансирането на борбата с изменението на климата, оглавява усилията за намиране на ново финансиране за развиващите се страни и малките островни държави. Задачата става все по-належаща, тъй като рисковете от екстремни метеорологични условия се увеличават и става ясно, че тези страни не могат да разчитат единствено на добрата воля на по-богатите си колеги.
На COP29 Мотли отново призова страните да продължат да проучват иновативни източници на финансиране. Тя заяви, че налагането на такси върху корабните компании, авиокомпаниите и някои финансови сделки, както и облагането на добива на изкопаеми горива, би могло да събере поне 350 млрд. долара годишно - повече от три пъти повече, отколкото богатите държави мобилизират годишно чрез публични източници.
Предложението е продължение на кампанията на Мотли за набиране на повече средства за финансиране на борбата с изменението на климата, която започна в рамките на Bridgetown Initiative през 2022 г. „Тези решения не са извън нашите политически възможности“, заяви Мотли в Баку във вторник. „Слонът в стаята на финансовите услуги не може да продължава да бъде избягван, дори и да сме били неуспешни в миналото.“
Тя говори заедно с испанския министър-председател Педро Санчес, чиято страна беше засегната от смъртоносни наводнения миналия месец, както и с комисаря по въпросите на климата на Европейския съюз и членовете на работната група за глобални такси за солидарност. Санчес също призова за повече данъци върху изкопаемите горива. Бразилия, която е тазгодишният председател на Г-20, предложи да се въведе данък върху богатството на милиардерите.
„Когато не облагаме изкопаемите горива с данъци, ние косвено ги субсидираме“, каза Санчес. „Трябва да се съсредоточим върху справедливостта.“
Някои усилия вече са в ход. Гигантът в корабоплаването A.P. Moller-Maersk A/S очаква през следващата година глобалният регулатор на индустрията да одобри такса върху емисиите на парникови газове на корабите. Дебатът е дали тези приходи трябва да отидат за финансиране на борбата с изменението на климата или за подпомагане на декарбонизацията на индустрията.
Преговарящи от почти 200 държави са в Баку, за да се споразумеят за нова цел за развитите държави да предоставят финансиране за борба с изменението на климата на развиващите се икономики. Смята се, че те ще се нуждаят от трилиони долари годишно, за да се справят с глобалното затопляне - сума, която според дори най-оптимистичните наблюдатели е далеч отвъд възможностите на държавните хазни в глобалния Север.
Барбадос, Франция и Кения водят борба, за да накарат замърсителите да плащат, като същевременно се опитват да накарат финансовия сектор да освободи повече средства. Идеята е да се предложат варианти, които държавите да обсъдят на срещата на върха COP30 в Бразилия през следващата година.
Понастоящем ЕС е най-големият източник на финансиране за борба с изменението на климата, но се сблъсква с фискални ограничения и търси нови решения. Вопке Хукстра, ръководител на блока по въпросите на климата, посочи авиацията като потенциална мишена.
„Тя очевидно е един от секторите в световен мащаб, който трябва да направи повече и за съжаление се движи в грешна посока по отношение на емисиите си“, каза той. „Като цяло по-богатата част от световното население лети повече. Една такса за въздухоплаване би ни предоставила и допълнителна възможност за внасяне на допълнителна подкрепа за финансирането на борбата с изменението на климата.“