Безработните жители на Истанбул скоро ще могат да пътуват безплатно с обществения транспорт. Мярката, обявена това лято от кмета Екрем Имамоглу, се разглежда като начин за премахване на пречките пред намирането на работа в 16-милионния мегаполис.
Истанбул може да е най-големият град, който все още изпробва подобна политика, но не е първият. Подобни политики са въведени в по-малки европейски градове като Будапеща, Бирмингам, и Севиля, както и в Кейптаун и австралийския щат Нов Южен Уелс.
Програмата на Истанбул, която се надява да бъде въведена през октомври, е необичайно мащабна. Тя ще се прилага за търсещите работа лица, регистрирани в регионалните центрове по заетостта на общината - група, която през 2023 г. ще наброява 237 893 души. Всяко лице, отговарящо на условията, ще получи 96 безплатни пътувания за период от три месеца, с максимум четири пътувания на ден, чрез приложение или QR код, а не чрез физическа транзитна карта, за да се предотвратят злоупотреби.
Планът е разработен в период, в който разходите за транспорт в Истанбул рязко нарастват. Цената на едно пътуване с обществения транспорт в Истанбул се е увеличила почти пет пъти през последните пет години, тъй като Турция преживя поредица от валутни кризи и съкрушителна инфлация. През юли равнището на безработица в страната беше 8,8%, въпреки че когато се вземат предвид нискоквалифицираните работници и сезонно заетите лица, „широкото равнище на безработица“ всъщност достигна 27,2% в края на същия месец.
„Особено след пандемията темата за равенството и ценовата достъпност в транспорта се превърна във важна тема в световен мащаб“, казва експертът по мобилност Каан Йълдъзгьоз, бивш старши директор в Международната асоциация за обществен транспорт в Брюксел, който преди това е ръководил и системата на метрото в Истанбул. „Местните власти търсят начини да подкрепят хората в различни ситуации на фона на продължаващите икономически кризи.“
Субсидирането на транспорта за търсещите работа е един от редица начини, с които градовете се стремят да направят транспорта по-достъпен. Няколко места, като Люксембург и Талин направиха обществения транспорт безплатен за всички, като резултатите са смесени. Много други са се насочили към групи от населението със специфични нужди, като студенти или жители с ниски доходи.
Програмата на Истанбул има за цел да облекчи бариерата пред намирането на работа. Проучване, проведено в Обединеното кралство, показва, че транспортните разходи са от значение за хората, които се опитват да се върнат на пазара на труда. Според доклад от 2019 г. на базираната в Обединеното кралство Urban Transport group 77% от търсещите работа в британските градове извън Лондон нямат редовен достъп до автомобил, микробус или мотоциклет, като една четвърт от тях съобщават, че търсенето на работа е възпрепятствано от транспортните разходи.
Проучванията обаче не са еднозначни по отношение на това как политики като тази на Истанбул могат да повлияят на резултатите от заетостта. Въпреки че „повечето доказателства сочат положителна връзка“ между транспортните политики и заетостта, съществуващите проучвания „не са убедителни или последователни и често показват смесени резултати“, според изследователи от Института за транспортни изследвания към Университета в Лийдс, които са направили систематичен преглед на почти 100 такива проучвания.
Два контрастни примера: Проучване от 2014 г., проведено от Университета Notre Dame в Индиана, установява, че клиентите на неправителствена агенция за заетост, базирана във Вашингтон, окръг Колумбия, които са получили субсидия за транспорт, са се явили на интервю за 19% повече работни места от тези, които не са получили такава субсидия.
От друга страна, проучване от 2016 г., чийто съавтор е икономистът от Университета в Notre Dame Дейвид К. Филипс, който също е работил по проучването във Вашингтон, окръг Колумбия, установява, че търсещите работа в Сиатъл, на които са били предложени безплатни билети, „са се придвижвали много повече, но това не е довело непременно до повече работни места“.
Трудно е да се оцени ефективността на подобни схеми, отчасти защото глобалните политики са малко еднообразни. Схемата на Будапеща например предлага неограничен безплатен транзит за всички търсещи работа, докато Нов Южен Уелс предлага само отстъпки, и то за ограничен 90-дневен период на търсене на работа. Южноафриканската провинция Западен Кейп издава безплатни транзитни ваучери само за пътуване до и от интервюта с регистрирани работодатели-партньори.
Скрити бариери
Предлагането на помощ само за периода на търсене на работа също може да не е достатъчно. От 2021 г. насам британската компания Transport for West Midlands, която управлява обществения транспорт в регион, включващ град Бирмингам, предлага безплатно пътуване на лица, търсещи работа, през първите осем седмици след намирането на нова работа и билет на половин цена за допълнителен период от четири седмици.
„Установихме, че хората са били подкрепяни доста добре до момента на предлагане на работа, но в този момент те са били лишени от всички помощи, които са получавали, и често са изпадали в дългове, докато получат първата си заплата“, казва Виктория Бедоус, ръководител на отдела за работа в Транспорт за Уест Мидландс. Тя добавя, че 52% от респондентите в неотдавнашно проучване сред потребителите са заявили, че не биха могли да приемат работата си без подкрепата на транспорта.
Неравният достъп до мобилност се дължи не само на разходите за транспорт. „Равнопоставеността в транспорта е многоизмерна; тя не се свежда само до безплатен или достъпен транспорт, но и до проблеми с достъпа и качеството на услугите“, казва Еда Бейазит, научен сътрудник по активно пътуване и микромобилност в Университета на Западна Англия и основател на Лабораторията за градска мобилност IstanbulON. В пространствено отношение нивото на достъп в Истанбул вече е добро - 95% от града е покрит с автобусна мрежа. Слабата честота на услугите и дългото време за пътуване все още могат да възпрепятстват хората, живеещи в градската периферия, предполага Бейазит, като в някои райони има само няколко автобуса дневно.
В момента само 17% от работните места в Истанбул са достъпни в рамките на 30 минути път с обществения транспорт. По данни на община Истанбул градът има за цел да увеличи този показател до 30% до 2040 г. Тъй като разходите за прекачване означават, че „хората ще чакат по-дълго за един автобус, за да не плащат повече от един билет“, казва Бейазит, достигането до работни места с по-ниско заплащане, които изискват работа на смени, може да бъде особено проблематично.
Повече от работни места
Въпреки че проучването на Филипс в района на Сиатъл не установи пряко въздействие върху професионалния живот на участниците, то показа подобрения в цялостното им благосъстояние и здраве, включително по-малко посещения при доставчици на здравни услуги, покрити от Medicaid. Филипс и колегите му работят по последващо проучване, за да анализират тези резултати, но той предполага, че те могат да показват, че безплатният транспорт позволява на хората да имат достъп не само до по-широк кръг от работни места. Възможно е те да имат по-лесен достъп до профилактични грижи, по-широк спектър от по-здравословни храни и пътувания, които са от полза за психичното им здраве, като например да заведат децата си в парка или да посетят семейство и приятели.
„Трябва да стигнете до работата си, но когато транспортът стане безплатен, това създава възможности да правите други неща в живота си“, казва той. „Ако наистина ни е грижа за справедливостта, трябва да се интересуваме от действителните предпочитания на хората с ниски доходи и от това, което те ценят.“