Съживяването на шведската ядрена енергетика рискува да бъде осуетено, тъй като все повече компании спират големите си зелени проекти, изискващи много енергия, предназначени да изчистят някои от най-мръсните индустрии в света.
Зеленият преход в компаниите, който би довел до мащабно изграждане на реактори, първите, които ще бъдат пуснати в експлоатация след повече от 40 години, сега изглежда все по-малко вероятен, тъй като нараства несигурността относно това колко електроенергия ще е необходима на най-голямата икономика в скандинавския регион през следващите десетилетия.
Изключително скъпото и продължително изграждане на ядрените реактори в плана на правителството предвижда те да станат основни елементи на енергийната система през следващия век, тъй като всичко - от транспорта до тежката промишленост - се електрифицира. Производителите на стомана без изкопаеми горива, батерии за електромобили, екологичен водород и потенциално морско гориво екологичен метанол ще допринесат за голяма част от увеличаването на търсенето.
Сега обаче революцията в областта на зелените технологии на стойност 100 милиарда долара се разклаща. Първият местен производител на батерии в Европа Northvolt AB се бори за оцеляването си и намали всички планове за разширяване. В същото време желязно-рудният гигант LKAB съкращава плановете си за производство на желязо без изкопаеми горива в обект в Северна Швеция, а държавната енергийна компания Vattenfall AB по-рано този месец спря проект за производство на устойчиво авиационно гориво, започнат в сътрудничество с Shell Plc.
Тези проблеми поставят под съмнение прогнозата, залегнала в основата на плановете на правителството, според която през следващите две десетилетия потреблението на електроенергия ще се удвои до около 300 тераватчаса. Министърът на енергетиката Ебба Буш не е обезкуражена: на брифинг миналата седмица тя заяви, че не се притеснява от изграждането на твърде голям капацитет.
„Предстои ни да извървим дълъг път, за да наваксаме изоставането си и да постигнем производство на електроенергия, което да позволява и по-голямо потребление“, каза тя. „А Швеция е спечелила много инвестиции благодарение на идеята, че разполагаме с много електроенергия без изкопаеми горива на стабилни цени. Това вече не е така.“
Новите реактори бяха централно предизборно обещание за 2022 г. и дясноцентристката коалиция прави всичко възможно. Но това е огромна авантюра, като се има предвид как технологии като слънчевата и вятърната енергия продължават да поевтиняват, а критиците твърдят, че съхранението на енергия и други бързо развиващи се технологии могат да балансират зависимите от времето източници на енергия. В същото време разходите за проектите за реактори, които вече са в ход в Европа, нараснаха рязко на фона на дълги забавяния.
Въпросът не е лесен за решаване в Швеция, където хората са със смесени чувства към атомната енергия още от 1972 г., когато е пуснат в експлоатация първият реактор с търговска цел. Нарастващата гражданска съпротива през следващите години кулминира в референдум през 1980 г., призоваващ за премахване на всички реактори - усилие, което в крайна сметка се провали.
Днес все още работят шест блока, които осигуряват около една трета от енергията на страната. Най-голямо е производството на електроенергия от ВЕЦ - почти половината. Въпреки това нарастващият дял на зависимите от метеорологичните условия възобновяеми енергийни източници доведе до нестабилност на цените, дисбаланси и липса на свободен капацитет на мрежата. Решението, според дясноцентристкия кабинет, трябва да бъде ядрената енергия.
Ръководителят на Fortum Oyj, финландската компания за комунални услуги, която е и един от най-големите производители на електроенергия в Швеция, е съгласен с това. Фирмата проучва дали да инвестира в нови реактори там.
„Ясно е, че е предимство да има повече алтернативи“, заяви главният изпълнителен директор Маркус Раурамо в интервю във вторник. „За страните, които са избрали да не търсят бъдеще с ядрена енергия, това просто означава, че разполагат с по-малко средства в инструментариума.“
Правителството иска десет реактора, като четири от тях са планирани за първата вълна на изграждане, започваща след около десетилетие, отчасти за да се справи с липсата на производство в южната част на страната. Първоначалните разходи ще бъдат приблизително 6% от годишния брутен вътрешен продукт на Швеция, като разходите се оценяват на около 100 млрд. шведски крони (9,4 млрд. долара) само за един реактор.
Въпреки че предложеният план за субсидиран държавен заем, покриващ 75% от разходите за строителство, се оценява като нетен положителен ефект в крайна сметка, данъкоплатците ще поемат значителен риск. Това е така, тъй като държавата ще гарантира предложената минимална цена от 0,8 крони за киловатчас на компаниите, експлоатиращи реакторите, в продължение на 40 години.
„Ако започнете да строите десет реактора, рискувате да се окажете с огромно свръхпредлагане на електроенергия“, казва Арне Кайзер, почетен професор по история на технологиите от Кралския технологичен институт в Стокхолм, и добавя, че гаранцията за цената може да се окаже „много скъпа за шведските данъкоплатци“.
Съществува и вероятност правителството да изгражда плановете си на базата на погрешна прогноза за търсенето, тъй като се подготвя за електрифициране на всичко.
Вместо удвояване, Aurora Energy Research Ltd., която консултира правителства и комунални услуги, прогнозира 70% увеличение на потреблението до 2045 г. Стафан Берг, ръководител на анализа в консултантската компания Bodecker Partners AB, смята, че ръстът ще бъде 50%. Това все пак представлява „монументална промяна за шведското общество и икономика“, казва той.
Макар че тази промяна ще изисква енергия, която помага за стабилизирането на производството, нова група стартъпи смятат, че решенията за съхранение могат да бъдат комбинирани с други технологии, за да се справят с тази задача също толкова добре, колкото и ядрената енергия.
„Няма нищо лошо в ядрената енергия, но въпросът опира до разходите“, казва Джон Диклев, основател на Flower, компания, специализирана в инсталации за съхранение на енергия на базата на батерии. „Докато общественият дебат се фокусира върху ядрената и вятърната енергия, Швеция добави почти един гигават мощности за съхранение на енергия през последните 12 месеца. За този период, разбира се, не са построени ядрени реактори и не са започнати почти никакви вятърни проекти.“
Моделирането на неговата компания показва, че съхранението, услугите за гъвкавост и оптимизацията могат да осигурят същите ползи за мрежата като ядрената енергия. Междувременно бързането на правителството да започне да строи реактори отчасти е обусловено от наблюдението, че то не е единственото, което иска да се развива в областта на ядрената енергетика, като доставчиците по света са оскъдни. Много от тях вече строят, въпреки че проектите в Европа са изпълнени със закъснения и превишаване на разходите.
Същевременно до вземането на инвестиционни решения в Швеция остават още години, а министърът на енергетиката Буш твърди, че всяко колебание сега ще постави страната на последно място в редицата на потенциалните купувачи.
„Ако Швеция изчака, ще изпуснем този влак“, каза тя. „Винаги е по-безопасно да се изчака и да се види, но просперитетът на Швеция не е изграден от песимисти, които предпочитат да останат настрана.“