Кремъл постига напредък с хибридната си война в Източна Европа

Динамиката показва, че надеждите на бившите съветски републики, които само преди десетилетие твърдо се стремяха към западна интеграция, намаляват

19:30 | 30 октомври 2024

Автор: Андреа Паласциано

Снимка: Bloomberg L.P.

Европейските лидери са все по-загрижени, тъй като поредица от избори в източната периферия на континента подлагат на изпитание продължилия десетилетия поход към западна интеграция и дългогодишния стремеж на Владимир Путин да го спре.

През последния месец изборите в Молдова, Грузия и дори в България, която е членка на Европейския съюз, показаха усилията на Русия да обърне посоката на движение на запад. В допълнение към войната на Кремъл в Украйна, хибридната кампания на Путин за използване на разделението в страните, които някога са били в съветската орбита, бележи успехи.

Проевропейският президент на Молдова, Мая Санду, е изправена пред труден двубой за преизбиране в неделя, след като референдумът за присъединяване към ЕС беше одобрен от гласоподавателите с незначително мнозинство този месец. В Грузия опозицията осъди парламентарните избори като фалшифицирани, след като управляващата партия, подкрепяна от Москва, обяви победа. Хиляди души се събраха на протест в Тбилиси.

Представители на ЕС осъдиха това, което нарекоха намеса в делата на двете страни, които са кандидатки за членство в 27-членния блок.

Напрежението се засилва и от унгарския министър-председател Виктор Орбан, който изненада колегите си от ЕС, като посети Грузия тази седмица, за да поздрави управляващата партия „Грузинска мечта“ и призова правителството в Тбилиси да не обръща внимание на критиките от страна на ЕС.

Той предизвика остра реакция от страна на група държави - членки на ЕС, които нарекоха посещението "преждевременно" и заявиха, че Орбан, който държи шестмесечното ротационно председателство на блока, не представлява ЕС.

Динамиката показва, че надеждите на бившите съветски републики, които само преди десетилетие твърдо се стремяха към западна интеграция, намаляват. Ясно изразено мнозинство в Молдова и Грузия изрази подкрепа за Европа, но операциите за влияние от страна на Москва използваха разделението, за да спрат процесите.

Още по темата

Хиляди протестираха срещу резултата от вота в Грузия и влиянието на Русия

С наближаването на изборите в САЩ съюзниците на Украйна се тревожат какво предстои

Малка разлика

В седмиците преди референдума на 20 октомври в столицата на Молдова Кишинев пристигнаха редица лидери на ЕС, които предложиха подкрепата си за това, което според проучванията на общественото мнение показваше солидна подкрепа за интеграцията на страната.

Но неочаквано малката разлика в полза на референдума - 50,5% от гласовете „за“ - беше възприета като пречка за програмата на правителството за ЕС. Санду разкритикува това, което тя нарече руска намеса, включително твърденията за купуване на около 150 000 гласове - „измама от безпрецедентен мащаб“.

Москва многократно е отхвърляла твърденията за намеса. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви този месец, че Санду трябва да „представи доказателства“ за манипулация.

Управляващата партия в Грузия поляризира обществото, макар да твърди, че подкрепя амбициите на кавказката република за членство в ЕС, като в същото време се сближава с Москва. Грузинският президент Саломе Зурабишвили обяви изборите в събота за фалшифицирани, след като „Грузинска мечта“ спечели 54% от гласовете.

Висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел призова за разследване в Грузия на „нередностите, натиска и сплашването на гласоподавателите, които оказват влияние върху общественото доверие в процеса, за които съобщават наблюдателите“.

Настроенията бяха опровергани от дипломатическото поведение на Орбан, което се случи седмица преди унгарският лидер да бъде домакин на срещата на върха на ЕС в Будапеща.

Някои лидери обмисляха да бойкотират срещата, въпреки че това ще бъде първата среща след президентските избори в САЩ.

Един от високопоставените служители на ЕС, говорещ при условие за анонимност, заяви, че колективното неявяване само ще разкрие разделението в блока и ще играе в полза на Орбан.

По-разумно би било лидерите да се появят и да изолират Орбан в залата на срещата на върха, като същевременно постигнат напредък по колективен дневен ред по въпроси, вариращи от конкурентоспособността, разширяването на ЕС и Близкия изток, каза служителят.

Но очертаващото се присъствие на Русия може да се открие и другаде в рамките на блока. В България, където в неделя се проведоха седмите избори от 2021 г. насам, крайнодясната партия „Възраждане“, която повтаря тезите на Кремъл и иска страната да излезе от НАТО, отбеляза четирикратен ръст на подкрепата си през последните четири години.

В България партията се нареди на трето място след двете основни проевропейски партии. Подкрепата за различни проруски и антисистемни партии постепенно нараства, като в неделя тя съставлява около една трета от гласовете.

Горан Георгиев, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София, заяви, че годините на слабост във върховенството на закона и системна корупция са породили цинизъм и са превърнали черноморската държава в благодатна почва за пропагандата на Кремъл. Тази тенденция се отнася за по-широка промяна в регионален план, каза той.

„Целта в международен план продължава да се движи към по-авторитарни и ултраконсервативни политики“, което тласка традиционно либералните партии надясно, каза Георгиев. „Липсата на лидерство, не само в България, но и в Европа, отваря вратата за подобни идеи“.