ЕС трябва да създаде разузнавателен орган за борба с външните заплахи

Европейският съюз трябва постепенно да изгради самостоятелен разузнавателен орган, за да може да противодейства по-добре на заплахите от чуждестранни играчи и да реагира по-силно на шпионажа в границите си, се посочва в последния проект на доклад, поискан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Според запознати с доклада новата разузнавателна служба ще събира собствена информация за заплахи, произхождащи отвъд границите на ЕС, които са насочени срещу блока като цяло. Целта е да се избегне припокриване с националните агенции и да се подпомогне противодействието на шпионажа, насочен към институциите на ЕС.

По-рано тази година фон дер Лайен възложи на бившия финландски президент Саули Нийнистьо да представи препоръки за това как да се подобри готовността на блока да се противопостави на различни възможни кризи. Очаква се той да оповести заключенията си още следващата седмица, като проектът все още подлежи на промени.

Докладът е част от усилията на блока да повиши готовността си в областта на отбраната и сигурността в условията на нарастващи рискове, сред които действията на руския президент Владимир Путин покрай източните членове на ЕС, потенциалното разпространение на конфликтите в Близкия изток и опасенията за настъпателния възход на Китай на Изток. Блокът също така стана по-предпазлив по отношение на новите хибридни заплахи, като например вълните от мигранти, изпращани в ЕС от Русия и Беларус с цел дестабилизиране на държавите членки.

В ЕС липсва подходяща разузнавателна служба, като понастоящем служителите анализират публично достъпни източници и информация, получена от държавите-членки. Това ограничава капацитета на институциите на ЕС да откриват потенциални заплахи и да реагират, се посочва в доклада.

Очаква се Нийнистьо да предложи разширяване на мандата на разузнавателния и оперативен център на ЕС, така че да включва събиране на разузнавателна информация, както и използване на дипломатическите делегации на ЕС за тази цел, заявиха запознати. Новият център, заедно с други участници от Съюза, би могъл да извършва контрашпионски дейности и да подпомага политиците, като посочва потенциалните рискове.

Освен това в проектодоклада се призовава да засили защитата си срещу неприятелски настроени шпиони чрез уеднаквяване на правната рамка за шпионаж и незаконни тайни дейности в държавите членки, за да се избегнат убежища. Очаква се също така да се предложи въвеждането на ограничения за дипломати от трети държави, пътуващи в рамките на ЕС, ако те представляват заплаха по отношение на извършването на саботажни или шпионски дейности, допълват лицата.

Европейската комисия отказа коментар.

Предложението за нова разузнавателна служба на ЕС вероятно ще предизвика спорове в рамките на блока поради опасенията за централизиране на властта в Брюксел, както и поради нежеланието на националните агенции за сигурност да споделят класифицирана информация и източници с други държави и институции на ЕС.

В миналото висши служители на ЕС и законодатели призоваваха за засилване на обмена на информация между държавите от ЕС след терористичните атаки в Париж през 2015 г. или в Брюксел през 2016 г., но напредъкът беше малък.

По време на предварителните обсъждания за изготвяне на доклада  на Ниинистьо някои държави членки отбелязаха, че е важно да се зачитат различните отговорности на националните органи и институциите на ЕС. Някои столици подчертаха необходимостта от реакция на равнище ЕС предвид трансграничния характер на някои ситуации, заявиха запознати лица. 

В доклада се призовава също така да се подобри използването на вече наличните инструменти за финансиране на национално и европейско равнище, допълниха запознатите. Едно от предложенията е да се разшири обхватът на финансиране на Европейската инвестиционна банка за отбранителния сектор.

Очаква се също така да бъде предложен Европейски инвестиционен план за подготовка и способност, който да обедини различните инструменти за финансиране в рамките на един инструмент, което би позволило заделянето на част от бюджета на ЕС за готовност, сигурност и отбрана. Държавите членки също така трябва да отделят определен процент от своя БВП за тези цели, се очаква да се каже в доклада според запознати.