Според члена на Управителния съвет Христодулос Пацалидес Европейската централна банка има възможност да понижи допълнително разходите по заемите, тъй като инфлацията се приближава до целевата ѝ стойност, но трябва да обърне специално внимание на рисковете от повишаване на инфлацията.
Макар че икономиката на 20-те страни от еврозоната несъмнено се забавя и може да се окаже по-слаба, отколкото сочат последните прогнози, същото не може да се каже за ценовия натиск, каза Патсалидес, който оглавява и кипърската централна банка. Ето защо политиците трябва да действат внимателно и да избягват твърде бързото премахване на ограниченията.
„Ако няма изненади в посока повишаване на инфлацията, тогава бихме могли и трябва да продължим да понижаваме лихвените си проценти“, каза той в интервю във Вашингтон, където участва в годишните срещи на Международния валутен фонд. „Декември е важен месец, защото ще има много повече данни, включително нови прогнози. Така че ще бъдем в по-добра позиция да преценим позицията си“.
Думите му за идват по-малко от седмица, след като ЕЦБ ускори темпото на намаляване на лихвените проценти, а председателят Кристин Лагард засили очакванията на икономисти и търговци, че на следващото заседание на Управителния съвет вероятно ще бъде предприета нова стъпка. В интервю за телевизия Bloomberg във вторник тя заяви, че е ясно, че разходите по заемите ще продължат да се понижават, макар все още да не е ясно с какви темпове.
Патсалидес се изказа в полза на постепенни стъпки - за разлика от „сериозни съкращения“ - за да се избегне подхранването на волатилността и несигурността. Стъпките от по половин пункт биха били оправдани само „ако ситуацията се влоши значително“, каза той.
Такъв резултат в момента не се очертава, въпреки някои разочароващи проучвания, които сочат по-слаба активност. ЕЦБ все още се придържа към очакванията, че частните разходи ще нараснат, тъй като инфлацията се понижава, заплатите се увеличават и пазарът на труда се задържа. Наблюдава се и засилване на износа.
„Икономиката на еврозоната се забавя, но все още върви към меко приземяване“, каза той. „Но, разбира се, има и рискове като геополитически сътресения. Глобалната среда става все по-рискова и по-малко предсказуема.“
Търговските войни будят особена загриженост, тъй като забавят растежа и засилват инфлацията - и по този начин могат да доведат до стагфлация в еврозоната, добави той.
„Рисковете за растежа са ясно изразени в посока надолу“, каза Пацалидес. „Но не е толкова ясно, че пътят на инфлацията е наклонен в същата посока, също и поради потенциалните шокове в предлагането, цените на петрола и търговските войни. Рисковете за инфлацията са повече или по-малко балансирани и не бива да пренебрегваме възходящите рискове“.
Неговите възгледи се различават от тези, изразени миналата седмица от Лагард. Тя също определи рисковете за повишаване и понижаване на инфлацията, макар да твърди, че вторите са „малко повече“.
Други членове на Управителния съвет вече предупреждават, че ЕЦБ рискува отново да занижи целевата си стойност. Финландецът Оли Рен и французинът Франсоа Вилероа дьо Гало бяха сред тези, които призоваха колегите си да се съобразяват с такъв сценарий.
„Не смятам непременно, че в момента рискът от подценяване на целта ни е по-голям от този от надценяването ѝ“, каза Пацалидис. „Има еднакви рискове и от двете страни.“
Ето защо в момента все още е необходима рестриктивна позиция, добави той.
„Ако бяхме напълно убедени“, че инфлацията ще достигне 2% по-рано от прогнозираното миналия месец, „щяхме да преосмислим курса на паричната си политика“, каза той. „Но все още не разполагаме с данни, за да направим категорично такова заключение.“
Битката срещу инфлацията „все още не е спечелена“.