Пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом може би означава, че е дошло времето, в което Европа най-накрая ще вземе някои важни решения, пише Bloomberg в свой анализ, цитиран от Investor.bg.
Пороят от критики, който се изсипа в навечерието на встъпването му в длъжност през миналата седмица, предизвика и обещания от страна на лидери на Европейския съюз (ЕС) за единство и съживяване на подкрепата за ЕС.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел например обеща да запази единството чрез непрекъснат диалог с другите членове на ЕС. Премиерът на Холандия Марк Рюте призова за промяна на акцента върху икономиката, а заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс предупреди критиците на блока да не подценяват решимостта му.
Тестът пред лидерите на ЕС се състои в това да покажат, че подновяването на ангажиментите и обещанията им за справяне с недостатъците на съюза ще премине в реални действия, посочва агенцията.
ЕС още не е отговорил на въпроса колко дълбока интеграция иска да постигне, колко далеч би стигнал в обединяването на своите данъци и дългове, колко да харчи за отбрана и дали да не приеме обща външна политика по отношение на Русия и Либия.
Решението на Великобритания да напусне ЕС екзалтира популистките кампании в цяла Европа. Защитниците на блока са изправени пред спешна дилема за това колко близък съюз са готови да изградят в отговор. Появата на Тръмп им оказва още по-голям натиск да се адаптират. В противен случай се събуждат съмненията за дългосрочната жизнеспособност на европейския проект, посочва още агенцията.
„Европа трябва да реши много бързо каква иска да бъде“, коментира Гунтрам Волф, директор на базирания в Брюксел институт Брюгел. "Това е голям проблем, защото ние трябва да реагираме сега, а много хора отричат това“, допълва той.
Тръмп разтърси ЕС по много начини, като последното му изказване е от интервю, публикувано на 15 януари. В него той казва, че и други държави ще последват Великобритания и определя Организацията на Северноатлантическия договор – гарант на военната подкрепа на САЩ за Европа, за остаряла на фона на първите му стъпки за сближаване с Русия.
В първата му реч, след като се закле като президент на САЩ, той посочи, че ще поставя Америка преди всичко. Той описа страната си като господстваща икономическа и военна сила, но опустошена зарази отслабените граници, небалансираните съюзи и лошите търговски сделки.
Въпреки явните хиперболи в изказването му има елемент на истина в критиките на Доналд Тръмп, посочва се още в анализа. Политиците и избирателите в Южна Европа катализираха всички искания на Германия по време на дълговата криза в еврозоната. Лидерите на най-големия икономически съюз в света също така осъзнават, че от десетилетия висят на врата на САЩ по отношение на сигурността.
Проектите за задълбочаване на интеграцията, изготвени от председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги хващат прах по бюрата в Брюксел. Инициативата за засилване на общата отбрана след напускането на Великобритания – проект, на който Лондон се противопоставяше, засега остава само като неясно обещание.
В Давос през миналата седмица холандският премиер Марк Рюте пък заяви, че мечтата за все по-тесен съюз на основателите на ЕС е „мъртва и погребана“. Според него лидерите на държавите от блока трябва да се съсредоточат върху съживяването на икономиката.
В интервю за Bloomberg Рюте коментира, че ще се бори за връщането на ЕС към същината му, според което държавите членки прилагат на практика това, което са обещали, което засега се случва само с Пакта за стабилност и растеж.
Проблемите на Европа се изострят все повече и на фона на приближаващите избори в Холандия, Франция и Германия. Гласоподавателите в тези държави се вижда, че се чувстват забравени или пренебрегнати и настояват правителствата да преследват по-тесни, националистически интереси. Вместо да очертае план, най-мощната фигура в ЕС – канцлерът на Германия Ангела Меркел, защитава по-прагматичния и поетапен подход към решаването на проблемите.