Рециклирането на електронните отпадъци се оказва изненадващо доходоносен бизнес

Електронните отпадъци, или както е известно (e-waste), са широка категория, която включва почти всичко, което има щепсел или батерия и е било изхвърлено

18:03 | 27 октомври 2024

Автор: Винс Бейсър

Снимка: Bloomberg L.P.

В Лагос, Нигерия, Тиджани Абубакар развива изненадващ и доходоносен бизнес: Той продава боклук от една от най-бедните страни в света на някои от най-богатите.

Работното място на Абубакар в мрачна бетонна сграда близо до голям пазар за електроника е пълна къща с неработещи мобилни телефони. Работници, въоръжени с отвертки и чукове, изваждат мобилни телефони от пластмасови чували и ги чупят като орехи. Опитните им пръсти изваждат зелените платки, след което ги хвърлят на купчини в краката им.

Платките съдържат малки количества мед, никел, злато и други ценни метали. Извличането на тези метали обаче е много по-трудно, отколкото просто да се счупи телефонът. Раздробяването на платките и отделянето на елементите им изисква сложно и скъпо оборудване. Нито едно съоръжение в Африка не е в състояние да извърши тази операция. Затова Абубакар изнася платките си към по-добре оборудвани чуждестранни рециклиращи предприятия. Почти всички от тях са в Европа или Китай - понякога в самите страни, където са произведени устройствата.

Проблемът с изхвърлянето на отпадъци от електроника от богатите страни в бедните е добре документиран. Много по-рядко се съобщава за нарастващия поток от електронни отпадъци, които се движат в противоположна посока, задвижвани от предприемачи от глобалния Юг.

Електронните отпадъци, или както е известно (e-waste), са широка категория, която включва почти всичко, което има щепсел или батерия и е било изхвърлено. Това включва компютри, телефони, контролери за игри и други цифрови устройства, които всички ние използваме и изхвърляме във все по-големи количества. По данни на Организацията на обединените нации всяка година в света се генерират над 68 милиона тона електронни отпадъци, което е достатъчно, за да се напълни колона от камиони, простираща се по дължината на екватора. Въпросът как да се справим с всичко това става все по-належащ; това е уникално проблематична форма на боклук. Ако просто изхвърлите тези приспособления на сметището, те могат да изхвърлят токсични химикали в почвата и водата. А литиево-йонните им батерии могат да се запалят и да подпалят сметищата. Въпреки това ООН изчислява, че само 22% от всички електронни отпадъци в света се събират и рециклират. Останалите се изхвърлят, изгарят или просто се забравят вкъщи или на работното място.

Електронните отпадъци

Още по темата

Български стартъп иска да създаде глобална платформа за реновирана електроника

Да се отървем от пластмасовата си зависимост е лесно решение, но е трудно изпълнимо

Освен вредите за околната среда, това е и колосално разхищение на ресурси. Цифровите джаджи съдържат много ценни метали, като например медта в печатните платки и кабелите и лития, кобалта и никела в батериите. По данни на ООН всяка година светът изхвърля метали в електронни отпадъци на стойност над 60 млрд. долара.

В богатите страни повечето хора нямат възможност лесно да рециклират старите си iPhone-и или контролери за Xbox, така че те се изхвърлят или събират прах в чекмеджетата. В САЩ и Европа по-малко от 1 на 6 излезли от употреба мобилни телефони се рециклира.

В развиващия се свят нещата стоят по различен начин. Ако живеете с 2 долара на ден, изкарването на 10 цента от изхвърлена електрическа четка за зъби си заслужава.

По данни на ООН по-малко от 1% от 3 милиона тона електронни отпадъци, които се генерират в Африка всяка година, се рециклират от лицензирани, официални предприятия. Реалният процент на рециклиране е много по-висок. В Нигерия, както и в много други развиващи се страни, съществува поразително ефективна мрежа от десетки хиляди нелицензирани и необложени с данъци събирачи на отпадъци, които прибират счупени телефони, лаптопи, Wi-Fi рутери и други електронни отпадъци и след това ги продават на местни брокери като Абубакар. Около 75% от електронните отпадъци в Нигерия се събират за някакъв вид рециклиране. В Индия този процент достига до 95%.

Абубакар купува и продава всякакви видове електронни отпадъци, но е специализиран в мобилните телефони. Предлагането е в изобилие. В целия развиващ се свят телефоните са толкова разпространени, колкото и тениските. На всеки от 210-те милиона жители на Нигерия се пада по един регистриран мобилен номер. Тези телефони, както и всички подобни устройства, в крайна сметка се износват или биват изхвърляни от собствениците, които искат по-нов модел. В световен мащаб всяка година се изхвърлят повече от 5 милиарда мобилни телефона.

Никой не знае колко точно електронни отпадъци се пренасят от бедните към богатите страни, но е ясно, че търговията с тях се разраства. Купувачи от китайски компании, както и от европейски компании като белгийския гигант в областта на рециклирането Umicore, активно претърсват пазарите за скрап в Африка, Азия и Латинска Америка в търсене на рециклируеми материали, които да изпратят в родните си страни. Абубакар казва, че бизнесът му работи със стотици хора и го е направил достатъчно богат, за да дарява учебници и добитък на семейства в бедната му родна провинция.

Индустрията за електронни отпадъци предлага и други ползи. Компании като тази на Абубакар отклоняват отпадъците от депата, намаляват нуждата от добив на нови метали и създават хиляди отчаяно необходими работни места. За съжаление, това не е цялата история. Докато платките се рециклират, други части на устройствата често се изхвърлят на боклука чрез груби, замърсяващи методи. Захранващите кабели се изгарят в открити огньове, които са вредни за здравето. Литиевите батерии се изхвърлят на сметища, където освен че предизвикват пожари, могат да изпуснат и опасни химикали. Работниците, които извършват изгарянето и изхвърлянето, обикновено получават само няколко долара на ден и работят без предпазни средства сред разяждащи химикали и токсични изпарения.

Щетите от този вид операции са добре документирани. В Нигерия са открити опасни нива на тежки метали и други токсини в почвата на площадките за разглобяване на електронни отпадъци. Проучвания в Гуйю, където се намира най-големият комплекс за рециклиране на електронни отпадъци в Китай, са установили изключително високи концентрации на олово в кръвта на децата, живеещи наблизо. Проучване на екологична организация в Индия от 2019 г. установи повече от дузина нелицензирани „горещи точки“ за рециклиране на електронни отпадъци около Делхи, в които работят около 50 000 души. В тези райони незащитените работници са изложени на химически изпарения, метални прахове и киселинни отпадни води.

Съществуват начини да се увеличат ползите от този вид рециклиране на електронни отпадъци, като същевременно се ограничат щетите. Днес повечето чистачи работят в необлагаемата и нерегулирана „сива“ икономика и биха спечелили, ако бъдат извадени на светло. Повишаването на уменията, капацитета и заплащането им, като същевременно се регулира въздействието на работата им върху околната среда, би било от полза за всички. В някои развиващи се страни скрапърите и събирачите на отпадъци са се организирали в профсъюзи и са спечелили правителствена подкрепа за работата си.

По същество тези работници са признати за предприемачи, които извършват ценна услуга. В десетки градове в Колумбия например правителството плаща на събирачите на отпадъци част от таксите за битови отпадъци, за да допълни парите, които те печелят от продажбата на рециклируеми материали. В Пуна, Индия, хиляди събирачи на отпадъци от врата на врата, които членуват в работнически кооператив, получават малки такси от домакинствата, които обслужват - включително в бедните квартали, които редовните градски служби игнорират. Те обработват повече от 1000 тона отпадъци всеки ден. Бъдещето на електронните отпадъци може да бъде в разпознаването на съкровището, което се крие в целия боклук.