Ядрената енергия се завръща, след като дълго време бе пренебрегвана

Ядрената енергетика отдавна е в упадък, а делът ѝ в световното производство на електроенергия е намалял наполовина - от 18% в средата на 90-те години на миналия век до 9% днес. Сега има признаци на съживяване.

Докато Китай, Индия и Русия никога не са спирали да разширяват ядрената си индустрия, много западни държави се насочиха в обратна посока поради големите разходи за изграждане на технологията и изобилието от по-евтини алтернативи.

Напоследък опасенията за климатичните промени и сигурността на енергийните доставки на фона на войната на Русия в Украйна предизвикаха нов интерес към енергията, освобождавана при разцепването на атомите.

Как държавите реинвестират в ядрената енергия?

Някои от тях поемат ангажимент да построят нови големи атомни електроцентрали. Други изразходват средства за удължаване на срока на експлоатация на съществуващите съоръжения. Много от реакторите в развитите страни наближават края на първоначалния си проектен срок на експлоатация, който обикновено е 40 години. Срокът на експлоатация на реакторите може да бъде удължен, но само със значителни инвестиции в реконструкция.

Редица държави инвестират и в т.нар. малки модулни реактори. Идеята е стандартизираните части да се произвеждат в заводи и да се изпращат за сглобяване на място, като по този начин се намалява цената на реакторите. Но комерсиализацията на малките реактори се забави, като до въвеждането им в експлоатация остават още години.

Кой предприема действия?

• Сред западните държави водещи са Обединеното кралство и Франция. Обединеното кралство, където реакторите понастоящем произвеждат около 15% от електроенергията, иска да увеличи този дял до 25% до 2050 г., отчасти чрез изграждането на осем големи реактора. Франция, която вече произвежда 70% от електроенергията си с ядрена енергия, планира да построи шест нови блока, като същевременно ще удължи живота на съществуващите реактори.
• Япония, която някога е била сред най-големите производители на ядрена енергия в света, се бори за рестартиране на индустрията си след бедствието в централата във Фукушима през 2011 г., когато разтопяване на три блока след земетресение и цунами принуди повече от 100 000 души да се изселят. Въпреки това тя иска да увеличи дела на атомната енергия в електроенергийния микс до 50% до 2030 г.
• На други места в Европа: Унгария изгражда двойка нови реактори съвместно с руската корпорация „Росатом“. Чешката република избра Korea Hydro & Nuclear Power Co. за изграждането на два блока, а Полша - Westinghouse Electric Corp. за изграждането на първата си централа, въпреки че и в двата случая все още не е осигурено финансиране. Германия затвори последния си ядрен реактор през април 2023 г., но продължава да играе важна роля на световните пазари на ядрено гориво.
• САЩ завършиха първия си нов реактор от три десетилетия насам през юни, но нямат планирани нови проекти, като вместо това инвеститорите се фокусират върху разработването на SMRs и съживяването на преждевременно затворени централи. Обединените арабски емирства започнаха да експлоатират четвъртия си нов реактор през март 2024 г. Южна Корея, която е построила централата в ОАЕ, иска да изгради поне три нови реактора в страната до следващото десетилетие и да продаде още блокове в чужбина. Други държави, които изграждат централи, са Бангладеш, Египет, Индия, Иран, Русия и Турция.

Какво правят Китай, Индия и Русия?

Жаден за енергия, Китай бързо ускори използването на ядрена енергия и в края на 2024 г. ще разполага с 28 реактора в процес на изграждане. Индия изгражда седем реактора. Руската компания „Росатом“ има четири в процес на изграждане в страната и още 19 в различни държави, което я прави най-големият износител на ядрени технологии в света.

Какви са аргументите срещу ядрената енергия?

Противниците казват, че Фукушима е само последното бедствие, което показва, че ядрената енергия е твърде опасна. При авариите в Three Mile Island в САЩ през 1979 г. и в Чернобил в Украйна, тогава част от Съветския съюз, седем години по-късно също се отделя радиация.

Съществуват също така разходи и екологични рискове, свързани с погребването на отпадъците от реакторите, които могат да останат опасно радиоактивни в продължение на хиляди години.

Критиците се позовават на голямото превишаване на разходите, което засегна проектите за нови реактори в САЩ и Европа. Изграждането на големи нови централи може да отнеме десетилетие, което няма да е достатъчно бързо за много страни, които са поели ангажимент да намалят наполовина замърсяването с парникови газове до 2030 г. Противниците твърдят, че по-чистите и по-безопасни форми на енергия, като например слънчева и вятърна енергия, подкрепена от батерии, могат да бъдат внедрени по-бързо.

Чистата енергия се увеличава

Какви са аргументите в полза на ядрената енергия?

Поддръжниците изтъкват, че авариите са редки и че изкопаемите горива убиват повече хора годишно поради аварии и замърсяване. (Проучванията в областта на общественото здраве показват, че няма неблагоприятни последици за здравето от излагането на радиация в резултат на аварията във Фукушима). Привържениците на ядрената енергетика също така настояват, че по-малките и модерни реактори на бъдещето ще бъдат още по-безопасни.

Според тях изборът не е между ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници, а по-скоро между съвместната им работа и неуспеха да се предотвратят най-лошите последици от изменението на климата. Нисковъглеродните източници осигуряват около две пети от световното електроснабдяване през 2023 г., като се очаква до 2026 г. този дял да нарасне до 50%, тъй като възобновяемата енергия се увеличава, а повече ядрени мощности остават в експлоатация.

Аргументите в полза на ядрената енергетика като решение на проблема с изменението на климата получиха нов тласък през 2022 г., когато законодателите на Европейския съюз гласуваха да се позволи проектите в областта на ядрената енергетика да бъдат определяни като зелени инвестиции.

През тази година гигантски американски технологични компании се насочиха към ядрената енергия като екологично чист източник на енергия за огромните центрове за данни, които изграждат, за да управляват системите за изкуствен интелект.