Когато през 1999 г. BlackRock Inc. завърши своето първично публично предлагане, то беше донякъде неуспешно. Нямаше никаква еурофия на първия ден; основателят и главен изпълнителен директор Лари Финк дори не успя да бие звънеца за откриване на търговската сесия на Нюйоркската фондова борса. Оценена на малко под 900 млн. долара, фирмата беше един от 30-те големи инвестиционни мениджъри в САЩ, управляващи активи на стойност 165 млрд. долара.
Този месец фирмата отбелязва своята 25-годишнина на фондовата борса и може да се похвали със забележителен растеж. В момента BlackRock е най-големият играч в своята област, с активи от почти 11,5 трилиона долара и пазарна капитализация от близо 150 милиарда долара; нейните ръководители редовно бият звънеца, за да отпразнуват пускането на поредния борсово търгуван фонд с марката BlackRock.
В много отношения фирмата имаше късмет: Това беше добър четвърт век за индустрията за управление на капитал. Стойността на световния пазар на акции се е увеличила с повече от 360%, 10-годишните американски държавни облигации са донесли 130% възвръщаемост, а корпоративните облигации Baa са донесли възвръщаемост от над 350%. В бизнес, в който приходите се увеличават като функция на управляваните средства, инфлацията на цените на активите е печеливш попътен вятър.
Но успехът на BlackRock не се дължи само на това. Фирмата извърши две големи стратегически промени по време на дейността си като публична компания - и в момента е в разгара на трета. Всеки от тези ходове е съсредоточен върху придобивания, които позиционират BlackRock в челните редици на нововъзникващите тенденции и гарантират, че тя няма да тръгне по пътя на Janus, Putnam или други компании от топ 30 по време на IPO-то си.
Първата беше през 2006 г., когато BlackRock похарчи 9,3 млрд. долара, за да придобие Merrill Lynch Investment Management (MLIM). Като бивш търговец на облигации, Финк изгради фирмата, за да се специализира в областта на фиксирания доход. Когато тя се листва на фондовата борса, 89% от управляваните активи са в инструменти с фиксиран доход и ликвидност. Към началото на 2006 г. дяловите продукти допринасят само за 10% от активите на фирмата. Покупката на Merrill промени това, като даде на групата 34% експозиция към акции. Придобиването ѝ осигури и по-силно глобално присъствие, като увеличи дела на активите, управлявани от името на международни клиенти, до около една трета.
Втората промяна настъпи през 2009 г., когато BlackRock придоби Barclays Global Investors за 13,5 млрд. долара. Сделката катапултира фирмата на върха на бързо развиващия се пазар за пасивно управление на активи. Оттогава насам индексираните и борсово търгуваните фондове нарастват 2,5 пъти по-бързо от активните фондове и вече съставляват над две трети от общия обем на фирмата. Досегашният активен бизнес на BlackRock с фиксирана доходност представлява само 10% от управляваните активи на групата и е привлякъл клиентски приток от едва 8,6 млрд. долара през последните 12 месеца, в сравнение с 456 млрд. долара за цялата група.
Фирмата добре планира експанзията си в областта на акциите и пасивните фондове (вероятно малко закъсня с покупката на MLIM, която искаше да осъществи през 2002 г.). Без стратегическите си ходове BlackRock не само нямаше да успее да заеме първото място, но и щеше да се бори да остане в топ 30.
Сега тя се насочва към следващата си цел. „Частните пазари стават все по-важни за fiнасирането на икономиката“, каза Финк по време на разговора за приходите си миналата седмица, разсъждавайки върху нарастващото търсене на по-малко ликвидни активи, които не се търгуват публично. „Частните пазари са стратегически приоритет за BlackRock“, добави главният финансов директор Мартин Смол.
В същия ден, в който отпразнува 25-ата си годишнина като публична компания, фирмата приключи придобиването на Global Infrastructure Partners, частен мениджър на инфраструктура с активи на стойност 116 млрд. долара, оценен на 12,5 млрд. долара. Сделката се прибавя към 52-те милиарда долара, които BlackRock вече управлява в инфраструктура, 85-те милиарда долара, които управлява в частни кредити, и 43-те милиарда долара, които управлява в частни капиталови инструменти, за да увеличи общата си експозиция към частни активи. До края на годината тя се надява да финализира и придобиването на Preqin, независим доставчик на данни за частните пазари, за който BlackRock направи оферта от 3,2 млрд. долара.
BlackRock се е справила добре с интегрирането на предишните си придобивания, но сливанията в областта на управлението на активи могат да бъдат проблемни. Ако успее да се справи с това, ще се превърне от активен мениджър на публични ценни книжа в мениджър, който се движи между секторите на инвестирането, предлагайки на клиентите си пасивна пазарна експозиция, както и подобрени резултати от неликвидни частни инвестиции. Това е най-авантюристичното допълнение към списъка с продукти, което е правил досега - но, както и в предишните случаи, обикновено се изплаща да се следват тенденциите.
Марк Рубенстийн е бивш управител на хедж фонд. Той е автор на седмичния финансов бюлетин „Нетни лихви“.