Китай обмисля да разреши на местните власти да емитират облигации на стойност до 6 трилиона юана (853 млрд. долара) до 2027 г., главно за да рефинансират задбалансовия си дълг, съобщиха запознати, което е ключова част от плана на правителството за подпомагане на втората по големина икономика в света.
Длъжностните лица обмислят предложението да позволят на правителствата на провинциално ниво да заменят т.нар. скрит дълг - заеми, взети чрез компании и други финансови инструменти - с нови официални облигации с по-ниски лихвени проценти, заявиха запознати, като помолиха да не бъдат идентифицирани, тъй като обсъжданията все още не са публични. По оценки на Международния валутен фонд към миналата година тези структури са имали дълг в размер на над 60 трилиона юана.
Местните власти в Китай са обременени от нарастващ дълг | Обслужването на заемите на финансовите институции на местните власти е скъпо
Новата емисия ще бъде част от многокомпонентен план, очертан от финансовия министър на Китай в събота, който да помогне на страната да постигне целта си за икономически растеж от около 5% и да намали финансовите рискове. Макар че замяната на дълг няма да отговори на пазарните призиви за повече заеми от централното правителство и стимулиране на потреблението, тя ще помогне за освобождаването на парични средства в местните власти, които да се изразходват за всичко - от заплати на служителите до строителни проекти.
Министерството на финансите не отговори на изпратеното по факс запитване за коментар.
Инвеститорите не бяха доволни от по-ранния доклад на Caixin за размяната на дълг, в който също се посочваше сумата от 6 трилиона юана, но се казваше, че облигациите ще бъдат емитирани от централното правителство, а не от провинциите. Китайският бенчмарк индекс CSI 300 спадна с цели 2,6%.
Хората, запознати с планираната емисия облигации на местните власти, заявиха, че официалните лица не са решили колко държавен дълг ще бъде продаден.
Скритият дълг на местните власти в Китай възлиза на 50% от БВП | Пекин се стреми да се справи с извънбалансовите кредитни рискове с еднократна замяна на дълг
В събота министърът на финансите Лан Фоан заяви, че Пекин ще извърши еднократна замяна на дълг в мащаб, който ще бъде „най-големият през последните години“, като заяви, че това ще позволи на местните власти да отделят повече ресурси за развитие на икономиката и да повишат доверието на бизнеса. Икономисти от UBS Group AG, сред които и Уан Тао, очакваха, че размерът на програмата ще бъде сравним с инициативата между 2015 и 2018 година, която беше на стойност 12 трилиона юана.
Лан заяви също, че на местните власти ще бъде разрешено да използват приходите от специалните облигации за закупуване на непродадени жилища, за да се намалят наличностите от жилища, след като миналия месец китайските лидери обещаха да спрат спада на пазара на недвижими имоти. Лан не каза кога или колко от тези заеми ще бъдат емитирани, които за разлика от общите облигации могат да се използват само за публични проекти с възвръщаемост.
Планираната замяна би представлявала официално одобрение за справяне с дълговите рискове чрез използване на специални облигации на местните власти. До края на септември Китай е продал нови специални облигации на местните власти на стойност около 3,5 трилиона юана, или 90% от годишната квота, показават изчисления на Bloomberg.
Правителството на Китай все още има възможност да взема повече заеми | Балансовият държавен дълг все още е под нивото на основните развити икономики
Дейвид Ли Даокуи, професор в университета „Цинхуа“ в Пекин и съветник на правителството, заяви пред телевизия Bloomberg, че замяната на дълг, която помага на местните власти да изплатят забавените си плащания към компаниите и служителите, би била „най-големият икономически стимул“, като определи сумата на 10% от брутния вътрешен продукт.
Разходите на местните правителства - включително разходите за инфраструктура - са се свили 41% на 36% от БВП, тъй като не им достигат парични средства, каза Ли в интервю в понеделник.
„Местните власти използват краткосрочни дългове и заеми, за да финансират 20-, 30-годишни, дългосрочни инфраструктурни проекти“, каза той, визирайки вземането на заеми чрез финансови инструменти. „Така че е ирационално, дори налудничаво или драконовско, местните правителства да изплащат дълга си в близките една или две години. Това е вреда, която сами си нанасят.“
Но подходът за прехвърляне на скрития дълг върху баланса на местните власти може да разочарова Ли и други икономисти, които призовават централното правителство да увеличи заемите и да поеме повече отговорности за разходите.
По данни на мозъчния тръст „Национален институт за финанси и развитие“ дългът на централното правителство представлява само по-малко от една четвърт от БВП на Китай, което е ниско ниво в международен план.
„Очаквам, че до края на този месец ще има огромно увеличение на дълга на централното правителство и част от него ще бъде използван за подкрепа на местните правителства“, каза Ли. „И тогава макроикономиката, или реалният сектор, ще се върнат в правия път“.