Дълготрайното въздействие на бившите европейски империи върху растежа е в основата на изследването на трима американски учени, които ще си поделят Нобеловата награда за икономика за 2024 г.
Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън - бивш главен икономист на Международния валутен фонд - заедно с Джеймс А. Робинсън, бяха отличени за техния анализ на това как може да се постигне просперитет и значението на институциите в този процес.
Значението на тяхната работа за настоящето, като се разграничават причините, поради които някои страни са богати, а други са много по-бедни, беше подчертано от Кралската шведска академия на науките в Стокхолм, чиято награда от 11 милиона крони (1,1 милиона долара) ще бъде поделена между тях.
„Намаляването на огромните разлики в доходите между държавите е едно от най-големите предизвикателства на нашето време“, заяви в понеделник Якоб Свенсон, председател на Комитета на Академията за наградата за икономически науки. „Лауреатите показаха значението на обществените институции за постигането на тази цел.“
В описанието на журито изследванията на тримата учени показват как пътят към просперитета може да варира отчасти заради структурите, създадени в страните, колонизирани от европейците.
„На места, където европейците са се сблъсквали с висока смъртност, те не са могли да се установят и е било по-вероятно да създадат екстрактивни институции“, пишат икономистите в съвместен труд, публикуван през 2001 г. „Тези институции са се запазили и до днес.“
От тримата победители Джонсън вероятно е най-известен с работата си в МВФ. Макар и за кратко - само от март 2007 г. до август 2008 г. - то съвпадна с началото на световната финансова криза.
Той е професор в Масачузетския технологичен институт заедно с колегата си Аджемоглу. Двамата са съавтори на книга, публикувана през 2023 г., озаглавена „Власт и прогрес“: Нашата хилядолетна борба за технологии и просперитет.
„В общи линии работата, която свършихме, е в полза на демокрацията“, заяви Аджемоглу по телефона на пресконференцията след обявяването на наградата. „Държавите, които се демократизират, започвайки от недемократичен режим, в крайна сметка растат за около 8-9 години по-бързо от недемократичните режими и това е значителна печалба. Но демокрацията не е панацея. Въвеждането на демокрация е много трудно.“
В интервю за Bloomberg, публикувано по-рано този месец, Аджемоглу поставя под въпрос шанса изкуственият интелект да оправдае възхвалата си, като прогнозира, че „много пари ще бъдат пропилени“.
Робинсън, третият победител, е професор в Чикагския университет. Той и Аджемоглу са съавтори на книгата „Защо нациите се провалят: Произходът на властта, просперитета и бедността" - книга, публикувана за първи път през 2012 г.
Наградата, официално известна като Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel, е учредена през 1968 г. от Шведската централна банка. Тя допълва годишните награди за постижения в областта на физиката, химията, медицината, литературата и мира, които са учредени със завещанието на Алфред Нобел - шведския изобретател на динамита, умрял през 1896 г.
Миналата година Клаудия Голдин получи отличието за изследването си на разликите в заплащането на жените и мъжете, а година по-рано бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке си подели наградата с Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг за изследване на банките и финансовите кризи.
Сред другите лауреати са Фридрих Хайек за работа в областта на теорията на парите и икономическите колебания, Уилям Нордхаус за включването на изменението на климата в дългосрочния макроикономически анализ и Пол Кругман за анализа му на световната търговия.
Нобеловите награди, присъждани от 1901 г. насам, са известни със своята неравнопоставеност, която отразява факта, че жените са били засенчвани от мъжете в науката в продължение на векове. Само три жени са получавали наградата за икономика, което прави списъка на лауреатите вторият най-доминиран от мъже след наградата за физика.