Охлаждането на трудовия пазар в Европа засилва призивите за по-бързо сваляне на лихвите

След години на неочаквана устойчивост на пазара на труда в еврозоната най-накрая се появяват пукнатини, които подтикват Европейската централна банка към по-бързо понижаване на лихвените проценти.

Въпреки че безработицата остава рекордно ниска безработица след инфлационния шок и затрудненията в икономиката, икономистите виждат признаци на промяна, които им помогнаха да ги убедят да подкрепят още едно намаление на разходите по заемите тази седмица.

Макар ЕЦБ да не разполага с двойния мандат, чрез който Федералният резерв цели едновременно ценова стабилност и пълна заетост, сътресението на европейския пазар на труда все пак може да окаже значително влияние върху инфлационните перспективи на европейския кредитор.

При положение че големи компании като BASF SE и Thyssenkrupp AG вече освобождават персонал, някои служители се опасяват от внезапно влошаване, което би могло допълнително да разклати региона, намиращ се на ръба на рецесията.

Безработицата в еврозоната все още е рекордно ниска

„Смятам, че те ще понижат лихвите през октомври и ще продължат да намаляват - въпреки че някои от настъпателно настроените членове казват, че няма автоматизъм в цикъла на облекчаване“, каза Соерен Раде, икономист в Point72. „Те са тръгнали по този път и трябва да продължат по него. Ключовата загриженост наистина е свързана с пазара на труда.“

Едва през юли председателят на ЕЦБ Кристин Лагард изтъкна силата на европейския пазар на труда като причина, че ЕЦБ може да „отдели време за събиране на нова информация“ при определянето на паричната политика. Сега това време изглежда е изчерпано.

Засега данните сочат по-скоро леко захлаждане, отколкото бърз спад. Но през второто тримесечие растежът на заетостта се забави до едва 0,2%, а делът на свободните работни места се понижи до 2,6% през същия период от пика, достигнал 3%. Проучванията, като например месечните анкети на мениджърите по покупките от S&P Global, също показват влошаване на картината.

„Забавянето на броя на свободните работни места и на темпа на наемане на персонал са сигнали, на които трябва да се обърне внимание - това очевидно беше важен мотив за Фед да избере по-голямото понижение с 50 базисни пункта“, заяви Михала Маркусен, главен икономист на групата в Societe Generale, позовавайки се на намалението на лихвените проценти в САЩ през септември.

Производството е изправено пред влошаване на перспективите за заетост

Ръководителят на португалската централна банка Марио Сентену, който е завършил специалност по икономика на труда, вижда ранни признаци за смекчаване на ситуацията в еврозоната, като „някои от тях проблясват с по-спешни предупредителни знаци от други, но всички сочат към потенциален обрат на пазара на труда“.

Дори настъпателно настроените представители на банката признават проблема. Изабел Шнабел, която е член на Изпълнителния съвет смята, че по-малкият апетит към персонала прави по-вероятно устойчивото понижаване на инфлацията до целевото равнище от 2%. Латвиецът Мартинс Казакс отбеляза риска от повратна точка, когато някои фирми може да започнат да отменят по-ранното трупане на персонал, тъй като икономиката не се представя добре.

„Тогава може да се стигне до ефекта на снежната топка“, предупреди той.

Предприятията от еврозоната намаляват броя на служителите си |

Производството е ключов проблем - притиснато от слабото китайско търсене и неблагоприятните конкурентни условия в страната. Въпреки че това е така от известно време, популярната теория беше, че фирмите запазват персонала си независимо от това, в случай че по-късно е трудно да го наемат отново, ако има нужда от него.

Някои фирми изглежда губят вяра в икономическия подем. Пример за това е Volkswagen AG, която за първи път обмисля да затвори заводи в Германия. Плановете за съкращения в сектора, включително в Continental AG, непрекъснато се появяват. В същото време колебливите потребители означават, че услугите не са наваксали изоставането.

В резултат на това икономистите от Goldman Sachs прогнозират, че през следващите няколко тримесечия равнището на безработица в еврозоната ще нарасне до 6,7%. Те твърдят, че е възможно този процент да се увеличи, ако икономиката не постигне добри резултати, което подкрепя тезата им за намаляване на лихвените проценти на всяко заседание, започващо тази седмица, и докато депозитната лихва не достигне 2%, при сегашни 3,5%.

ЕЦБ очаква ръстът на заплатите да остане висок през тази година |

В подкрепа на аргументите за по-бързото облекчаване е фактът, че по-мекият пазар на труда обикновено се изразява и в по-скромно увеличение на заплатите, а оттам и в по-малка инфлация.

„Ако пазарите на труда продължат да се охлаждат, работниците биха могли да приемат по-скромни увеличения на заплатите при предстоящите предоговаряния на възнагражденията в замяна на сигурност на работното място“, писаха наскоро икономисти от Barclays.

Предположението на ЕЦБ, че през втората половина на 2025 г. ще постигне устойчиво целта си за инфлация от 2%, се основава на забавяне на растежа на заплатите. Но от банката не искат пазарът на труда и напредъкът в заплащането да се забавят твърде много.

Главният икономист Филип Лейн заяви миналата седмица, че по-силният пазар на труда „увеличава вероятността за достигане на инфлационната цел, а не за хронично понижение“, и че „през следващите години увеличението на заплатите ще бъде по-последователно спрямо целта“, отколкото преди Covid.

„Пазарите на труда в еврозоната все още изглеждат доста устойчиви, но има ясни признаци на омекване“, заяви Карстен Юниус, икономист в Bank J. Safra Sarasin. „ЕЦБ също трябва да реагира на това и да се увери, че няма истински спад със значително нарастваща безработица. Това предполага и изпреварващо намаляване на лихвените проценти“.

Още по темата

Очаква се ЕЦБ да задълбочи глобалното разведряване с ново понижаване на лихвите

ЕЦБ ще сваля лихвите по-бързо, за да счупи икономическите окови през 2025 г.

ЕЦБ ще направи оценка на влиянието на слабата икономика върху цените