Бъдещата непредсказуема политика на Доналд Тръмп

За последните няколко десетилетия играта между САЩ и Европа имаше следните правила: Русия е общият враг, Германия ще е ядрото на икономиката на континента, а обединена Европа е в интерес на всички. Но Тръмп цели да промени това. В седмиците след американските избори за президент в САЩ започна да се изготвя нова доктрина към Европа. Според нея отделянето на Обединеното кралство не е проблем, Германия се е провалила като лидер, а Русия може да се яви като добър партньор, пише ТАСС.

Според Денис Рос, съветник по външната политика на предходните три президенти, политиката на Тръмп акцентира върху търговските отношения, а не върху политическите съюзи. Най-застрашени са по-малките държави, чиято икономическа и политическа стабилност зависи от съюзи като ЕС и НАТО, две институции, които Тръмп не веднъж е критикувал. Ако се наруши стабилността в тези държави, те остават беззащитни към руските експанзивни интереси. Възможно е да бъдат потъпкани години интеграция и да се усложнят търговските отношения.

На съвместно интервю на лондонското списание Times и германското Bild миналата седмица Тръмп изтъкна грешката на Германия в опита си да оглави ЕС и провала на НАТО в бюджета за сигурността. Само 5 от 28 страни членки в НАТО могат да отделят 2% от брутния вътрешен продукт за сигурността си. Порица и германския канцлер Ангела Меркел за приемането на сирийските бежанци. Европа е силно притеснена от инвазията на Русия в Крим и бомбандировките ѝ в Сирия. След това Тръмп каза, че се доверява на Путин, че за него НАТО е изключително важно и че уважава Меркел. Тръмп не играе по приетите правила и отказва да изясни приоритети си и противоречивите си изказвания. По думите му той предпочита да не показва картите си на другите играчи.

Не само Европа е вдигнала гарда си към Тръмп. Той разбърка десетилетия налагане на политика като прие телефонно обаждане от президента на Тайван. Американският президент неколкократно подлагаше под въпрос принципа на „единствен Китай“ и установените икономически отношения с Пекин. Китай от своя страна заяви, че външната политика не в въпрос на преговори.

Със сигурност не помага за изясняването на политиката на Тръмп фактът, че публичните изказвания на номинираните от него отговорници по сигурността противоречат на неговите собствени. Джеймс Матис, избран от Тръмп за главен секретар по сигурността, каза, че няма място за разговори с Русия и се изказа против прекратяването на споразумението за ядрената програма на Иран. 

Между всичките противоречия на Тръмп едно нещо стана ясно – той ще предпочита индивидуалните отношения с всяка държава, отколкото вярност към дългосрочни икономически съюзи и традиции. Това променя някои американски гледни точки - руската помощ в борбата с тероризма оправдава намаляване на санкциите, свързани с Украйна. Приемането на бежанците от страна на Меркел излага цяла Европа пред риск, а ЕС не бива да изготвя специална политика към Обединеното кралство или друга независима държава. Очаква се встъпването в длъжност да нормализира поведението на Тръмп, въпреки че има силни съмнения, че това ще се случи.