Президентът на Словакия обяви за „емоционален момент“ кацането на първите новозакупени изтребители F-16 в страната му през юли. Министърът на отбраната на Полша нарече поръчката за хеликоптери „Апачи“ трансформационна. В Букурещ билбордове гордо обявяват, че американските F-35 се „ изработват за Румъния“.
В днешно време на източния фланг на НАТО не липсва вълнение от военната техника. Взети заедно, 14-те държави членки увеличиха разходите си за отбрана след руската инвазия в Украйна до ниво, невиждано от падането на комунизма насам. Само през тази година те възлизат на 70 млрд. долара.
И все пак поръчките за самолети, хеликоптери, танкове и ракетни системи разкриха колко още трябва да се направи, за да се навакса изоставането от стандартите на НАТО в най-опасния момент след Студената война.
Докато заменят изпращаното в Украйна оборудване от съветската епоха, те също така се опитват бързо да изградят военни способности, които повечето от страните пренебрегват от десетилетия, тъй като отбраната остава на заден план след разпадането на Варшавския договор и края на Балканските войни.
Страните от региона са най-големите харчещи във военния алианс спрямо размера на икономиките си. Според интервюта с високопоставени военни служители обаче това е само малка част от необходимото. Според тях новото оборудване изисква персонал с подходящи умения.
„След като не сме правили почти нищо в тази област в продължение на 20 години, на практика това е скок от машини от първо или второ поколение направо към четвърто или пето поколение“, каза генерал Даниел Змеко, началник на щаба на въоръжените сили на Словакия. „Това е все едно да преминете от компютър с процесор 386 към днешните най-модерни многоядрени мрежови решения.“
Не е като останалата част от Европа да е харчила много. Когато беше президент на САЩ, Доналд Тръмп порицаваше колегите си от НАТО, че разчитат твърде много на неговата страна.
През 2021 г., годината преди Владимир Путин да нахлуе в Украйна, сред най-големите икономики на континента само Обединеното кралство постигаше целта от 2% от брутния вътрешен продукт, определена от алианса. В първия си ден като нов ръководител на НАТО миналата седмица Марк Рюте призова държавите членки да инвестират повече и да преодолеят пропуските в способностите.
Източният фланг на НАТО за пръв път бе подтикнат да увеличи военните разходи, когато Русия анексира Крим през 2014 г., а след това превключи на по-висока скорост. Естония например е похарчила повече през последните 18 месеца, отколкото през предходните 30 години, заяви Магнус-Валдемар Саар, ръководител на Агенцията за отбранителни поръчки на балтийската държава.
Въпреки това критиците твърдят, че Източна Европа едва сега прави инвестициите, които трябваше да бъдат направени още от присъединяването на първите страни към НАТО през 1999 г. Вместо това те разчитаха на западните си съюзници, докато правителствата пренасочваха вниманието си към по-популярни разходи за подобряване на телекомуникационни мрежи, транспорт и жилищно строителство.
Държавите намалиха отбранителните си способности, често до малка част от тези, които имаха по време на Варшавския договор - комунистическия противник на НАТО. Словакия, например, разполага само с 30 танка в сравнение с 960, когато се отдели от Чехословакия през 1993 г., според Змеко.
Проблемът е в хроничния недостиг на средства, заяви естонският министър на отбраната Хано Певкур. Страната, която граничи с Русия, отделя 3,4% от БВП.
„Проблемът е, че през последните 30 години не сме били на 2%, а на 1%, а някои страни дори под прага от 1%“, каза той. „А това означава, че тежестта върху данъкоплатците рязко се е увеличила.“
Източноевропейските държави са пет от седемте държави с най-големи разходи за отбрана в НАТО като процент от БВП през тази година, според оценки на военния алианс.
Полша е номер 1, като надхвърля 4% от БВП. По-малко от месец след инвазията в Украйна парламентът одобри законодателство, което увеличи бюджета и създаде специален фонд за финансиране на скъпоструващите покупки.
Поръчките включват десетки изтребители, повече от 1300 танка от Корея и САЩ и 100 бойни хеликоптера AH-64E Apache от Boeing Co., което с 10 млрд. долара е най-голямата поръчка, правена някога от страната. През август правителството подписа споразумение за 1,2 млрд. долара с Raytheon Technologies Corp. за производство на компоненти за батериите за противовъздушна отбрана Patriot.
Но „Апачите“ замениха договор за хеликоптери „Каракал“ френско производство, отменен от предишната администрация през 2016 г., а по-ранна сделка за ракети Patriot също беше отложена.
Притокът на нова техника е повишил моралния дух, заяви бригаден генерал Гжегож Потржуски, началник на полевата артилерия на сухопътните войски на Полша. Той отговаря за интегрирането на американските ракетни установки и корейските гаубици в полската армия, тъй като те заменят оборудването от съветската епоха. Според него това е все едно да сравняваш малък автомобил Fiat 126 с Mercedes S-класа.
„Това е време, което Полша не е имала от десетилетия“, каза Потржуски. „Ако погледнем развитието на въоръжените сили, то според мен ние ще бъдем една от най-силните армии - със сигурност в тази част на Европа, но и в НАТО.“
Но въпросът не е само в закупуването на новото оборудване от съюзници като САЩ и Германия. Трябва да се изградят нови складови помещения и да се наеме и обучи нов персонал, твърдят военни служители от целия регион.
Полша се ангажира да удвои броя на професионалните войници до 250 000 души до 2035 г. Военните добавиха около 20 000 души, с което общият брой на военнослужещите към края на 2023 г. достигна 134 000 души. На места като Румъния има натиск за повишаване на стартовите заплати от около 500 евро на месец сега, за да могат да бъдат привлечени млади войници с нови умения.
„Трудно е да научиш един 40- или 45-годишен човек как да използва тези нови системи“, каза Змеко от Словакия. „В идеалния случай можете да намерите 18-годишен младеж, който вече е прекарал стотици или дори хиляди часове в работа с компютри.“
Колко голям ще бъде натискът върху държавните бюджети в региона, ще стане ясно по-късно тази година, когато държавите - членки на НАТО, ще представят новите си планове за отбрана, включващи ангажименти за разходи до 2044 г.
Вече е ясно, че доближаването на военните сили до необходимото ниво ще изисква ангажираност от страна на обществото и правителството. Европа също има възможност да увеличи собственото си производство на оръжие, каза Змеко.
„Истинският въпрос е дали Европа има волята да го направи“, каза той. „Ще бъде ли готова да затегне колана и да каже на гражданите си, че през следващите няколко години или дори десетилетие стандартът на живот може да не се подобри, защото трябва да дадем приоритет на сигурността си?“