Един от най-влиятелните учени в областта на изкуствения интелект (AI), Джефри Е. Хинтън, е удостоен с Нобелова награда за физика за обучението на изкуствени невронни мрежи и полагането на основите на днешните приложения за машинно обучение.
Хинтън ще си подели наградата от 11 млн. крони (1,1 млн. долара) с колегата си Джон Й. Хопфийлд, се казва в изявление на Кралската шведска академия на науките в Стокхолм от вторник.
Тяхната работа започва през 80-те години на миналия век и подготвя почвата за сегашния бум на изкуствения интелект, който е възможен благодарение на експлозията на компютърната мощ и огромните масиви от данни върху които се обучават алгоритмите. Въпреки това през последните години Хинтън предупреди, че изкуственият интелект става прекалено мощен.
Хопфийлд създава асоциативна памет, която може да съхранява и реконструира изображения и други видове модели в данните, съобщи Кралската шведска академия на науките. Хинтън е известен в средите на AI като един от „кръстниците“ на технологията, до голяма степен благодарение на ранните си изследвания на невронните мрежи - вид софтуер за машинно обучение, който имитира начина, по който работи човешкият мозък.
През 1983 г. той изобретява машините на Болцман, един от първите видове невронни мрежи, които използват статистически вероятности, а по-късно е съавтор на основополагаща статия, която показва, че техниката за актуализиране на силата на връзките в невронната мрежа може да даде на този софтуер забележителни възможности за обучение.
„Поразена съм, нямах представа, че това ще се случи. Много съм изненадан“, каза 76-годишният Хинтън по телефона пред журналисти, събрали се в Стокхолм.
Хинтън е предупреждавал за рисковете, свързани с изкуствения интелект, като същевременно е изтъквал ползите от него. Миналата година той напусна поста си в изследователския екип по AI на Google, за да може да говори свободно за рисковете, свързани с твърде бързото разработване на технологията.
Той също така подкрепи законопроект, на който наскоро губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм наложи вето и който предвиждаше разработчиците на AI да носят отговорност за всяка сериозна вреда, причинена от техните технологии.
Запитан във вторник дали съжалява за нещо свързано с работата си, Хинтън каза: „При същите обстоятелства бих постъпил отново по същия начин, но се притеснявам, че в крайна сметка последиците ще бъдат по-интелигентни от нас системи, които в крайна сметка да поемат контрола.“
Невронните мрежи, които имитират способността на мозъка да обработва данни, ще бъдат „изключително полезни в много отношения в области като здравеопазването“, каза той, но предупреди, че има „редица възможни лоши последици, особено заплахата тези неща да излязат извън контрол“.
Хинтън, който е роден в Лондон, е свързан с Университета в Торонто, Канада, докато роденият в Чикаго 91-годишен Хопфийлд е свързан с Принстънския университет.
Сред най-известните лауреати по физика са Алберт Айнщайн през 1921 г. за заслуги към теоретичната физика и Мария Кюри, заедно със съпруга си Пиер, за изследвания върху радиацията през 1903 г.
Годишните награди за постижения в областта на физиката, химията, медицината, литературата и мира са учредени със завещанието на Алфред Нобел, шведския изобретател на динамита, който умира през 1896 г. През 1968 г. централната банка на Швеция добавя награда в областта на икономическите науки.Лауреатите се обявяват до 14 октомври в Стокхолм, с изключение на наградата за мир, чиито носители се избират от Норвежкия нобелов комитет в Осло.