Инфлацията в еврозоната се понижи под целевата стойност на Европейската централна банка от 2% за първи път от 2021 г. насам, което засили очакванията на инвеститорите, че лихвите ще бъдат понижени по-бързо, отколкото се очакваше досега.
През септември потребителските цени се покачват с 1,8% спрямо година по-рано, което е спад с 2,2% в сравнение с последния месец, след като разходите за енергия спадат драстично, съобщи Евростат във вторник. Данните съвпадат с проучването на Bloomberg сред анализаторите - също както и базовата инфлация, която се понижи до 2,7%.
Тези данни ще потвърдят все по-силното убеждение на инвеститорите, че ЕЦБ трябва по-бързо да облекчи монетарната си политика, за да се справи със забавящата се икономика и неочаквано бързата дезинфлация.
Общата инфлация в еврозоната спада под 2%
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард намекна за това в понеделник, като заяви пред законодателите на Европейския съюз, че отговорните лица ще отчетат растящия оптимизъм по отношение на потребителските цени при вземането на следващото си решение на 17 октомври.
Еврото се търгуваше с 0,2% надолу на равнище около 1,1109 долара, като отстъпи от двегодишния връх. Сега финансовите пазари очакват почти 90% вероятност срещата този месец да доведе до третото за годината понижение на лихвите.
Вероятно ще последва още една промяна с четвърт процентен пункт, когато отговорните лица се съберат през декември за последен път през 2024 г. Това ще доведе до понижаване на лихвата по депозитите до 3% спрямо сегашните 3,5%.
Индексът ECBspeak на Bloomberg Economics показва, че от началото на лятото преобладават миролюбивите нагласи.
Трейдърите започнаха да включват в оценките си по-бързо разхлабване на паричната политика, след като миналата седмица бизнес проучванията на S&P Global изненадващо показаха, че икономиката на еврозоната се е свила през септември, като търсенето е отслабнало, а ценовият натиск е намалял. В подкрепа на тази теза бяха данните от Германия, Франция и Испания, които показаха, че инфлацията се е понижила под 2%.
Въпреки това водещите показатели са повлияни от колебанията на цените на енергията и вероятно ще се увеличат отново към края на годината. Останалите показатели са все така високи.
Инфлацията при услугите - показател, върху който властите се фокусират, за да установят каква е силата на вътрешния ценови натиск - се понижи само до 4% през септември при 4,1% през предходния месец.
Инфлацията е под 2% в повече от половината страни от еврозоната | Изменение на потребителските цени през септември (на годишна база)
Ръстът на заплатите, който е основен двигател за разходите за услуги, е стабилен, но започва да намалява. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн очаква тази тенденция да продължи, щом възнагражденията на работниците компенсират загубата на покупателна способност, наблюдавана през последните години.
Какво смята Bloomberg Economics...
„Изглежда, че основният натиск върху цените отслабва. През следващите месеци инфлацията ще се повиши под влияние на базовите ефекти, но по-широките прогнози са за повсеместна дезинфлация. Прогнозите ни показват трайно занижаване на целевата стойност през 2025 г.“
- Джейми Ръш, главен икономист за Европа
В същото време притесненията за икономиката се засилват - главно поради все по-неблагоприятните изгледи за производствения сектор на Германия. Правителството в Берлин е на път да понижи прогнозата си за икономическия растеж за тази година, като в най-добрия случай очаква стагнация след свиването през 2023 г.
Това влоши настроението на потребителите, които все още се колебаят дали да отворят портфейлите си, въпреки че се възползват от по-бавната инфлация и нарастващите доходи.
Заради насрещните ветрове за икономическия растеж „все още не мога да заявя, че така нареченото меко приземяване е гарантирано“, заяви във вторник ръководителят на финландската централна банка Оли Рен. „Това трябва да се вземе предвид при бъдещото вземане на решения по паричната политика, без да се застрашава ценовата стабилност“.