Във вторник Мишел Барние ще се изправи пред парламента на Франция за първи път като министър-председател, за да произнесе решаваща реч, в която ще опише как планира да възстанови контрола върху публичните финанси, като същевременно преодолее горчивите разногласия между законодателите.
Президентът Еманюел Макрон го избра за министър-председател преди близо месец в опит да възстанови политическата стабилност, след като извънредните летни избори доведоха до разпадане на Националното събрание, разделено между три непримирими блока.
Основното предизвикателство пред Барние е да представи надежден бюджет, за да успокои инвеститорите, които продават френски активи заради опасенията за дефицита. Той също така обеща да реагира на недоволството от стандарта на живот и обществените услуги и да контролира по-добре миграцията.
Бившият преговарящ на Европейския съюз за Брекзит работи с правителство на малцинството, съставено от представители на собствената му консервативна партия „Републиканците“, която държи по-малко от 50 от 577-те места в долната камара, и това, което е останало от центристите на Макрон.
Парламентарната математика означава, че крайнодесният "Национален сбор" на Марин льо Пен има правомощието да свали правителството, ако то реши да се присъедини към вота на недоверие, предложен от левицата.
Ето важните теми, които да очаквате, когато Барние излезе на сцената в 15:00 ч. парижко време.
Растящ дефицит
Миналата седмица новоназначеното правителство на Барние предупреди, че бюджетният дефицит рискува да надхвърли 6% от икономическото производство през тази година. Тази прогноза беше повишавана неколкократно от първоначално планираните 4,4% от предишната администрация, тъй като данъчните постъпления разочароваха, а местните власти увеличиха разходите си.
Спадът допълнително разтревожи инвеститорите, които се отказаха от френските активи още когато Макрон разпусна парламента в началото на юни. Рисковата премия по 10-годишните облигации на страната спрямо германските еквиваленти се повиши до около 80 базисни пункта - приблизително същото ниво като това на Испания - от под 50 през май.
Решаващ елемент, който трябва да се наблюдава, е колко бързо Барние ще се опита да намали дефицита. Предишното правителство планираше до 2027 г. дефицитът да бъде сведен до границата на ЕС от 3% от БВП, но опитът за това при днешната отправна точка би довел до сериозни мерки за икономиката на страната, която вече се бори със слабото вътрешно търсене и инвестиции.
Освен че трябва да запази доверието на облигационерите, правителството на Барние е подложено на натиск да постигне съгласие с Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, за пътна карта за публичните финанси. Новите правила биха могли да позволят по-гъвкав график, но за да бъде облекчена, Франция трябва да се ангажира и с икономически реформи като част от цялостен пакет.
Пълните подробности за бюджета ще бъдат представени едва следващата седмица, а Франция вече договори отсрочка до края на месеца, за да представи на Брюксел дългосрочните си планове.
Данъчен въпрос
Темпото на фискалното възстановяване е важно, но също така е важно и как да се извърши то.
За повече от седем години на поста си Макрон изгради икономическата си политика около мантрата за отказ от повишаване на данъците, но Барние посочи, че ще настоява за повече „справедливост“.
Министрите заявиха, че усилията им ще бъдат насочени към намаляване на разходите, но също така предложиха временно увеличаване на данъците за богатите физически лица и големите компании. Те заявиха, че най-малко заможните, средната класа и малките компании ще бъдат пощадени, без да уточняват кой е включен в тези категории.
Решението на Барние по този въпрос може да се окаже експлозивно, тъй като депутати от партията на Макрон, които искат да запазят наследството му, заявиха, че няма да подкрепят повишаването на данъците. Те отдават дължимото на подхода на президента за намаляване на безработицата и подпомагане на икономическия растеж, докато общият размер на данъците във Франция все още е сред най-високите в света в сравнение с размера на нейната икономика.
Премиерът не може да си позволи да направи политическа грешка по отношение на данъчното облагане, тъй като центристите от групата на Макрон съставляват по-голямата част от неговото правителство и осигуряват ключова подкрепа в парламента.
Льо Пен като арбитър
Макар че правителството на малцинството е податливо на разногласия по данъчни въпроси, по-голяма заплаха за оцеляването му идва от Националния сбор на Льо Пен.
Левият опозиционен блок в парламента вече обеща да внесе вот на недоверие, за да се опита да свали правителството на Барние, но те ще успеят само ако се присъединят и други депутати. Подкрепата на Националния сбор би била достатъчна, но Льо Пен беше по-двусмислена, като заяви, че нейната група ще изчака да прецени Барние по отношение на политиката и бюджета, преди да реши как да действа.
При положение че крайната десница е в ключова роля за това кой ще управлява, Барние се отклони от това да държи Льо Пен далеч от вземането на решения, като заяви, че ще уважава и изслушва всички политически групи в парламента.
Пенсиите ще бъдат ранна проверка за това дали Барние може да намери компромиси. Националният сбор заяви, че на 31 октомври ще предложи законопроект за отмяна на реформата на Макрон, с която минималната възраст за пенсиониране се увеличава от 62 на 64 години.
Барние заяви, че неговото правителство ще започне дебат с профсъюзите относно възможните „подобрения“ на законодателството за най-уязвимите, без да поставя под въпрос цялостната политика.
Стратегия за миграцията
Барние би могъл да работи с Льо Пен и по отношение на имиграцията. Той вече обеща „конкретни мерки“ за оказване на по-голям контрол върху пристигащите във Франция и назначи Бруно Ретальо, който заема твърда позиция, за министър на вътрешните работи.
Макар Макрон да втвърди позицията на Франция, както консерваторите, така и крайната десница го обвиниха, че не се вслушва в това, което те определят като искане на френския народ за по-строг граничен контрол.
Но изместването вдясно по отношение на миграцията може да доведе до допълнително напрежение в крехката му подкрепа.
Ретальо вече предизвика критики, след като в интервю за вестник Le Journal du Dimanche заяви, че законите на Франция не са свещени, когато става въпрос за предприемане на строги мерки за справяне с миграцията. Съюзниците на Макрон заклеймиха коментара, като председателят на долната камара на парламента Яел Браун-Пиве заяви, че е „доста притеснена“.