Правителството на Румъния повиши целта си за бюджетния дефицит преди парламентарните и президентските избори тази година, което е предизвикателство за фискалните правила на Европейския съюз.
Кабинетът на министър-председателя Марсел Чолаку заяви в понеделник, че дефицитът ще нарасне до 6,9% от икономическото производство през тази година спрямо планираните по-рано 5%, тъй като е изправен пред по-високи разходи за пенсии, инвестиции и отбрана.
Значителното влошаване на публичните финанси на страната идва в момент, когато управляващата коалиция се бори да остане на власт за още един мандат и е изправена срещу протести за заплатите на държавните служители и работниците в публичния сектор.
Европейската комисия многократно е отправяла забележки към правителството в Букурещ за нарушаване на фискалните правила на ЕС, които изискват от държавите членки да поддържат дефицита си под 3% или да представят планове за съкращения за постигането на тази цел.
Последната ревизия на бюджета привежда дефицита в съответствие с прогнозите на самата Комисия от май, според които Румъния е с най-висок дефицит сред държавите-членки на ЕС. По-нататъшното разхлабване на фискалната дисциплина ще доведе и до увеличаване на публичния дълг на страната до 51,5% от икономическото производство.
Чолаку, който се кандидатира за президент на изборите на 24 ноември, обоснова увеличението на дефицита с необходимостта от по-нататъшно увеличаване на инвестициите, за да се стимулира растежът след бавното възстановяване по-рано през годината.
Румъния увеличава дефицита на фона на предстоящите избори
Според Даниел Даяну, ръководител на Фискалния съвет - независим орган от експерти, натоварен да прави преглед на фискалната политика - новата цел може да се окаже твърде амбициозна. Според него дефицитът вероятно ще достигне 8% в края на годината, освен ако правителството не ограничи разходите през следващите месеци.
„Ще имаме нужда от много обширен пакет от фискални промени от следващата година, за да обърнем тази тенденция, защото в един момент пазарите може да не ви финансират повече“, каза Даяну в телефонно интервю.
През тази година Румъния е набрала около 18 млрд. долара от продажбата на облигации в евро и долари, което я превръща в най-големия емитент на дълг на външните пазари в Централна и Източна Европа.
Понастоящем страната има най-ниския инвестиционен рейтинг от трите основни рейтингови компании.
В понеделник министър-председателят Чолаку настоя, че дефицитът е устойчив и се дължи главно на рекордните нива на инвестиции, от които страната му се нуждае.
„Инвестираме в пътища, болници, училища и канализационни системи“, каза той преди заседанието. „Всички страни в Европа се развиват, използвайки подобни методи.“
Румъния не е единствената страна, която получава забележка за дефицита. През юни ЕС отправи предупреждение към седем други държави, включително Франция и Италия, за това, че бюджетните дефицити надхвърлят границата от 3%.
Съгласно процедурата на блока за прекомерен дефицит те са задължени да предприемат коригиращи действия и могат да бъдат глобени за неспазване на изискванията.
Повечето от останалите държави обещаха да намалят дефицита си по-скоро, но Румъния поиска от Комисията да даде седемгодишен период. Букурещ обаче все още не е представил ясен план за постигането на тази цел.