Европа губи време в надпреварата за електрически автомобили, тъй като автомобилните производители в региона се затрудняват с прехода, а политиците се опасяват да не подклаждат разочарованието на избирателите.
Тази седмица Volkswagen AG и Volvo Car AB намалиха големите си амбиции да се изправят срещу Tesla Inc. и новите китайски съперници. Причините за неуспехите са две: няма достатъчно достъпни модели, които да изпреварят ранните осиновители и богатите, а намалените държавни стимули допълнително намалиха интереса на клиентите.
Резултатът е рязък спад в продажбите. През юли доставките на автомобили, задвижвани с батерии, спаднаха с повече от 10% в целия регион, главно поради 37% спад в Германия - най-големия пазар в региона. Развитието изненада производителите и доведе до разминаване между инвестиционните планове и пазарните реалности.
Стратегическите промени рискуват да върнат Европа назад в световната битка за бъдещето на автомобилната индустрия. Макар че пътят може да е неравен, има широк консенсус, че личният транспорт трябва да се откаже от изкопаемите горива, за да се спрат най-лошите последици от изменението на климата.
„В Европа все по-бързо губим предимства по отношение на разходите“, казва Фердинанд Дуденхьофер, директор на Центъра за автомобилни изследвания CAR в Бохум. „Ефектът ще бъде, че Китай ще продължи да разширява естествените си конкурентни предимства при електрическите превозни средства, а структурите на разходите в Европа ще продължат да изостават.“
Забавянето на търсенето на електрически превозни средства идва, тъй като автомобилният пазар в региона остава с почти една пета под нивата отпреди пандемията, което намалява рентабилността и на конвенционалните превозни средства. Тъй като европейският пазар изглежда, че е преминал своя пик, Volkswagen пое курс на конфронтация с профсъюзите. Тази седмица ръководството заяви, че спадът на продажбите е оставил компанията с твърде много завода.
В сряда Volvo Cars се отказа от плана си да продава само изцяло електрически автомобили до 2030 г. след разочароващо търсене на гамата си от електрически автомобили. Автомобилният производител, собственост на китайската компания Geely, сега се стреми в края на десетилетието поне 90% от продажбите му да се падат на хибридни модели и модели, задвижвани само с батерии.
Volkswagen и Volvo са сред последните, които променят курса си. Mercedes-Benz Group AG също изрази загриженост относно темпото на развитие на пазара. След като първоначално обеща да премине към изцяло електрическо задвижване до 2030 г., главният изпълнителен директор на Mercedes-Benz Ола Калениус заяви на среща на акционерите през май, че компанията вероятно ще предлага модели с двигатели с вътрешно горене и през следващото десетилетие, като отбеляза, че „трансформацията може да отнеме повече време от очакваното“.
Европейските производители изпитват затруднения при производството на масов електромобил. Модели от висок клас като Porsche Taycan за 107 000 евро и BMW i7 за 116 000 евро са предназначени за елитни потребители, но евтините алтернативи остават оскъдни. Електрическата версия на Fiat 500, традиционно символ на достъпната мобилност, струва близо 35 000 евро - два пъти повече от своя аналог с двигател с вътрешно горене.
„При определянето на целите за електромобилите производителите на автомобили не са взели предвид в достатъчна степен цените, които хората биха били готови да плащат за тях, и не са се уверили в достатъчна степен, че те ще бъдат рентабилни“, казва Волфганг Бернхарт, старши партньор в консултантската компания Roland Berger, като отбелязва, че правителствените забрани за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене могат да бъдат отложени.
Китайските производители на автомобили се възползват от бавния преход в Европа, като предлагат конкурентни цени на електромобили като BYD Dolphin за 33 000 евро, в сравнение с началната цена от 37 000 евро на VW ID.3. Базираният във Волфсбург, Германия, автомобилен гигант обеща да представи бюджетен електромобил, но високите производствени разходи са пречка.
Ценообразуването стана още по-важно през последните месеци. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. допринесе за инфлационна вълна, която порази домакинските бюджети и направи новите автомобили недостъпни за мнозина. Повишаването на лихвените проценти от страна на централните банки допълнително увеличи разходите за финансиране на автомобилите, което повиши летвата за потребителите.
Правителствата също се отдръпнаха от най-бързия път към изцяло електрически автомобили. Миналата година германските власти успешно настояха за освобождаване на т.нар. е-горива от планираната забрана на Европейския съюз за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Позовавайки се на нелоялната конкуренция от страна на Китай, блокът въведе по-рано тази година наказателни мита върху вноса на електрически превозни средства произведени в Китай.
Следващото отстъпление на Европа от амбициозните цели в областта на климата изглежда вече е в ход. Забраната на ЕС за използване на автомобили с вътрешно горене може да бъде преразгледана през 2026 г. и през последните месеци се засилиха задкулисните дискусии между представители на индустрията и правителството за намаляване на целта.
„Преходът към електромобилност е огромно предизвикателство за германските производители на автомобили“, казва Райнхард Хубен, председател на комисията по икономика в долната камара на германския парламент и член на съуправляващите Свободни демократи. „В ретроспекция Volkswagen твърде бързо се отказа от двигателя с вътрешно горене. Сега тази грешка трябва да бъде поправена, дори и това да се случи на висока цена.“
Водени от Volkswagen, европейските производители на автомобили агресивно се стремят да произвеждат електрически превозни средства, за да изпълнят изискванията за емисиите и да намалят разликата с Tesla. Ранното лидерство на американския автомобилен производител в областта на технологиите за електрически превозни средства го направи 12 пъти по-скъп от най-големия европейски автомобилен производител.
Популистките движения в Европа се възползваха от икономическата болка, за да посеят недоволство от политиките за климата. Десните партии в страни като Италия и Франция също са все по-критични към регулациите в областта на климата, които според тях ощетяват семействата от работническата класа.
Европейските политици са по-чувствителни към опасенията, свързани със съкращаването на работни места, а автомобилната индустрия в региона продължи да поддържа заводи с високи разходи след световната финансова криза.
„Политиците трябва да предложат решения, така че нормалните домакинства с нормални доходи да могат да си позволят електромобил“, казва Торстен Грьогер, преговарящ от германския индустриален профсъюз IG Metall.