Етническа въоръжена група може да изтласка хунтата в Мианмар

Създадена в пограничните райони на Китай, въоръжената група е отговорна за някои от най-решителните загуби на военната хунта на бойното поле през изминалата година

13:00 | 27 август 2024
Автор: Филип Джей Хейманс
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Според нов доклад хунтата на Мианмар е напът да бъде прогонена от най-западния щат, граничещ с Бангладеш, което е една от най-големите военни загуби след преврата през 2021 г., довел до подновяване на гражданския конфликт в страната.

Армията на Аракан е постигнала бърз напредък в щата Ракхайн от ноември миналата година и е напът да създаде най-голямата територия, контролирана от етническа въоръжена група след преврата, се казва в доклад на Международната кризисна група от вторник.

Създадена в пограничните райони на Китай, въоръжената група е отговорна за някои от най-решителните загуби на военната хунта на бойното поле през изминалата година. Техните победи мобилизират други етнически въоръжени групи и продемократични бойци, за да свалят военния режим, ръководен от превърналия се в президент Мин Аун Хлайнг.

„Армията на Аракан е в процес на създаване на протодържава с над един милион души на границата между Мианмар и Бангладеш“, се казва в доклада на Международната кризисна група. „Въпреки че мианмарската армия отвръща на удара с безразборни атаки и блокада, която причинява огромни икономически затруднения, въоръжената групировка“ продължава да действа.

Други доклади показват, че военните са загубили контрол над повечето от градовете в страната, а миналия месец отново удължиха срока на извънредното положение, тъй като ситуацията със сигурността се влошава. Тези проблеми се усложняват и от влошаващата се икономическа ситуация, в която 76% от населението живее под прага на жизнения минимум или в опасна близост до него, съобщи през април Програмата на ООН за развитие.

Армията на Аракан е постигнала ключови победи по крайбрежието на Ракхайн и сега е готова да атакува столицата на щата Ситтве. Ключова цел е островното градче Кяукпю, където се намират важни китайски инфраструктурни проекти.

В Ракхайн живее и уязвимото население на Мианмар - рохингите. Този месец се навършват седем години от началото на военните операции, които прогониха около 700 000 души през границата в Бангладеш - събития, които по-късно САЩ определиха като „геноцид и престъпления срещу човечеството“.

Насилието срещу групата от мюсюлманското малцинство продължава. Фолкер Тюрк, ръководител на ООН по правата на човека, изрази миналата седмица „ сериозно притеснение“ от рязкото влошаване на ситуацията в щата Ракхайн, където според съобщенията стотици цивилни са били убити, докато бягат от сраженията.

Според информация, документирана от Службата на ООН за правата на човека, както военните, така и армията на Аракан са извършили сериозни нарушения на правата на човека и злоупотреби срещу рохингите, включително убийства без съд и присъда, някои от които включват обезглавяване, отвличания и насилствено вербуване.

Дали армията на Аракан ще може да използва икономическите ресурси в Ракхайн, след като хунтата си отиде, остава сериозно предизвикателство, казва Томас Кийн, старши консултант на Кризисната група за Мианмар и Бангладеш. Въпреки че няма видима инфраструктура със съседните държави, Китай отдавна планира да изгради дълбоководно пристанище, специална икономическа зона и високоскоростна железопътна линия в Кяукпю.

„Възходът на армията Аракан в Западен Мианмар със сигурност е предизвикателство за Китай, най-вече заради икономическите и стратегическите интереси на Пекин в региона“, казва той. „Китай иска да гарантира, че няма да има смущения или щети за неговите инвестиции“.