Румънският министър-председател Марсел Чолаку заяви, че ще се кандидатира на президентските избори по-късно тази година - ход, който може да обтегне връзките между двете основни партии от управляващата коалиция.
Петдесет и шест годишният лидер обяви кандидатурата си във вторник в аудиозапис, изпратен до членовете на партията му и получен от новинарския уебсайт G4Media. От пресслужбата на Социалдемократическата партия потвърдиха автентичността на записа, когато Bloomberg се свърза с тях.
Решението да се кандидатира е следствие на натиска от страна на социалдемократите да се кандидатира за поста, който партията не е заемала от две десетилетия.
„Реших да се кандидатирам за президент и съм убеден, че заедно ще успеем да спечелим президентския пост след 20 години“, се казва в съобщението на Чолаку. „Ще представя плана си по време на конгреса на партията в събота, тъй като Румъния се нуждае от стабилност и баланс.“
Ходът на Чолаку го изправя срещу лидера на Национално-либералната партия Николае Чука, който вече обяви кандидатурата си за президент. Социалдемократите и либералите са политически съперници, които се обединиха през 2021 г., за да сформират правителство с поделена власт - конструкция, която те заявиха, че могат да продължат и след изборите.
Състезанието за наследник на президента Клаус Йоханис ще се проведе на 24 ноември с потенциален втори тур на 8 декември, а парламентарните избори за определяне на следващото правителство ще се проведат на 1 декември, националния празник на Румъния.
Основният претендент за президентския пост е заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джеоана, бивш лидер на социалдемократите, който може да се кандидатира като независим. Понастоящем той води в последните социологически проучвания, следван от Чолаку на второ място.
Ролята на държавния глава в Румъния е предимно церемониална. Все пак президентът има правомощията да назначава министър-председателя, може да разпуска парламента и представлява страната на срещи на върха в Европейския съюз и в чужбина. Президентът е и началник на армията и може да блокира закони, като ги връща в парламента или ги оспорва пред Конституционния съд.