В петък SpaceX ще изстреля сателита Tanager-1, който ще следи най-големите източници на емисии от метан. Зад сателита стои организацията с нестопанска цел Carbon Mapper, която ще предостави данните, след като той започне да функционира през следващите месеци. Tanager-1 е вторият спътник за засичане на метан, изстрелян през последните шест месеца от организация с нестопанска цел, което отразява нарастващото внимание към мощния парников газ и ниската цена на спътниците в сравнение с други, използвани за мониторинг на атмосферата.
Разработен от Planet Labs PBC с технология от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, Tanager-1 ще може да помогне за точното определяне на емисиите на метан и въглероден диоксид от отделни съоръжения. Спътникът, който е с размера на малък хладилник, ще отчита емисиите на разстояние до 50 метра от източника.
Carbon Mapper ще се фокусира върху проследяването на „супер замърсителите“ с метан, сред които са петролните и газовите кладенци, големите животновъдни ферми, сметищата и промишлените съоръжения за преработка. Това е първата стъпка от плана на Коалицията за Carbon Mapper - публично-частно партньорство, финансирано с филантропски средства - за разгръщане на съзвездие от спътници, които да наблюдават до 90% от основните източници на емисии в световен мащаб. (Коалицията е получила финансиране от Bloomberg Philanthropies, филантропската организация на Майкъл Блумбърг, основател и мажоритарен собственик на Bloomberg LP, която притежава Bloomberg News).
Емисиите на метан в енергийната индустрия са на почти рекордно високи нива въпреки поетите ангажименти за намаляване. Между 20% и 60% от емисиите на метан от петролните и газовите басейни в САЩ идват само от 1% от източниците на свръхемисии. Газът е около 80 пъти по-силен от CO2 в рамките на 20 години и по-добрият надзор на „супер замърсителите“ може да се отрази много положително на климата.
Според главния изпълнителен директор на Carbon Mapper Райли Дюрен публичните данни за емисиите могат да се превърнат в пазарен механизъм. „Ако разполагате с емпирични доказателства за [изтичането на метан от] втечнения природен газ, тогава можете да разграничите по-чистите потребители и производители на природен газ“, казва той.
Предприятията, работещи в страни, които се стремят да почистят секторите с високи емисии, биха могли да разчитат на сателитните данни, за да променят веригите за доставки. През май Европейският съюз одобри закон, който ще санкционира вноса на втечнен природен газ над определен праг на интензивност на метана от 2030 г. нататък. Допълнителни разпоредби за мониторинг и докладване на интензивността на метана ще влязат в сила през 2027 и 2028 г.
Дюрен добавя, че публичните данни от Tanager-1 могат да подпомогнат неотдавнашните усилия на американското правителство за повишаване на отчетността на свръх големите източници на метан. През юни Министерството на енергетиката на САЩ и Агенцията за опазване на околната среда обявиха финансиране в размер на 850 млн. долара за намаляване на замърсяването с метан от нефт и газ, а през юли Агенцията за опазване на околната среда сигнализира за намерението си да преразгледа стандартите си за метан за депата за отпадъци.
Използвайки спътникови данни, правителствените регулатори, екологичните НПО, журналистите и самите суперемитенти ще могат да видят къде се появяват неочаквани метанови шлейфове. Освен това хората, които живеят в близост до петролни и газови находища, ще имат повече информация за това кога изтичането на метан ги застрашава.
Понастоящем Carbon Mapper провежда въздушни проучвания на емисиите, които използва, за да уведомява регулаторните органи за изтичане на метан. „В почти 50% от случаите повече от половината от това, което наблюдавахме, не им беше известно“, казва Дюрен. „Искаме да разширим тези действия в световен мащаб.“
Въпреки че проучванията от въздуха позволяват изключително прецизни измервания, сателитите предлагат глобален поглед, който може да проследява емисиите в чуждестранни юрисдикции, където е трудно да се изпратят самолети и дронове.
Планът на Carbon Mapper за разширяване на мащаба използва ключовото предимство на сателитите за проследяване на емисиите: те са рентабилни. Сателитите, които могат да измерват концентрацията на различни газове в атмосферата, струват над 500 млн. долара на брой, обяснява Дюрен, като понякога надхвърлят 1 млрд. долара. Разработените и изстреляни от НАСА сателити като Орбиталната въглеродна обсерватория са създадени, за да отговорят на конкретни научноизследователски въпроси.
„Но ако изстрелвате спътник, който да измерва само метан и CO2, той е много по-евтин от спътник, който измерва всички видове газове“, казва професорът от Харвард Даниел Джейкъб, който специализира в областта на атмосферната химия.
През март Фондът за защита на околната среда изстреля спътник за проследяване на метана с подкрепата на Google, който струва 88 милиона долара. Tanager-1, заедно с втория сателит Carbon Mapper, който е в процес на разработка, струва общо 130 млн. долара.
Сателитите за проследяване на метана са се доказали като ценни инструменти, въпреки че много правителствени агенции се колебаят дали да ги използват за проследяване на емисиите и определяне на регулации. „Това все още е малко екзотично“, обяснява Джейкъб. „Ето защо Агенцията за защита на околната среда предпочита хората да се разхождат с ръчни устройства - което е ужасен начин за измерване на емисиите. Но те го разбират повече.“
Големите петролни и газови компании - включително Petroleos Mexicanos и казахстанската фирма Buzachi Neft - също оспорват сателитните данни, показващи тяхното замърсяване. През 2022 г. главният изпълнителен директор на „Пемекс“ Октавио Ромеро Оропеса публикува видеоклип, в който се намира в хеликоптер над нефтена платформа, за да твърди, че сателитите лъжливо показват изтичане на метан.
Но Джейкъб обяснява, че „големите точкови източници обикновено са силно непостоянни“. Мониторингът, който предлагат сателитите, е ключът към това да се покаже кога супер емитерите имат кратки, но вредни за околната среда изтичания на метан.
Tanager-1 обаче няма да може да осигури постоянно наблюдение. Той ще се движи в ниска околоземна орбита на няколкостотин мили над повърхността. Пътят му означава, че ще са необходими седмици или дори месеци, за да се върне на същото място над планетата. През това време може да се появят течове на метан, които да бъдат отстранени и да останат незабелязани.
Джейкъб казва, че едно от най-добрите решения на този проблем е използването на спътници за геостационарно наблюдение. Тези сателити остават разположени на едно и също място на около 36 000 км над Земята. През март учените хакват геостационарен метеорологичен спътник, за да наблюдават метана с непрекъснато покритие в реално време.
Планът на Carbon Mapper за разширяване на сателитната програма може да осигури друго решение. Дюрен казва, че нестопанската организация има за цел в крайна сметка да разполага с повече от 10 сателита, което потенциално би могло да намали времето за връщане до по-малко от един ден.