Glencore Plc се отказа от плановете си за отделяне на въглищното си подразделение само девет месеца след като заяви, че ще се откаже от печелившата, но замърсяваща дейност, след дискусии с акционерите, които се противопоставиха на този ход.
Обявлението на Glencore от миналата година, че ще се раздели на две, като отдели въглищата, бе важен стратегически завой за компанията, както и преломен момент за минната индустрия като цяло, тъй като най-големият превозвач на въглища - и един от най-големите му шампиони - се подготви да последва своите съперници и да излезе от нея.
Воденият от инвеститорите обрат подчертава главоблъсканицата, пред която са изправени компаниите за изкопаеми горива и акционерите, които ги притежават. От въглищата до петрола, производителите са подложени на натиск да намалят емисиите си, но това би означавало да се лишат от огромните суми, които все още печелят.
За много инвеститори Glencore предлага нещо уникално: миннодобивна компания, която произвежда метали като медта, необходими за декарбонизацията на световната икономика, като същевременно генерира огромни печалби от въглища. През последния месец компанията проведе консултации с акционерите и мнозинството от тези, които изразиха ясно мнение, бяха за запазване на въглищното подразделение, за да се подпомогне финансирането на растежа на металите и да се подкрепи възвръщаемостта на акционерите, заяви Glencore в сряда.
Въглищният бизнес на Glencore е едно от най-печелившите звена на компанията, което през последните години постигна рекордни резултати. Той се възползва значително от енергийната криза след нахлуването на Русия в Украйна, както и от недостига на ново производство, тъй като конкурентите обърнаха гръб на сектора. И докато Западът се опитва да се откаже от най-мръсното гориво, световното търсене на въглища е на рекордно високи нива.
Съобщението през ноември, че Glencore планира да отдели бизнеса си с въглища, трябваше да представлява решаващ момент в мандата на главния изпълнителен директор Гари Нейгъл, който пое ръководството преди три години от дългогодишния главен изпълнителен директор и главен акционер Иван Глейзенбърг. Останалата компания щеше да бъде един от най-големите компании за добив и търговия на мед, никел и кобалт - все стоки от съществено значение за енергийния преход - но без финансовата подкрепа, която осигуряват въглищата.
В сряда Нейгъл посочи, че акционерите са взели правилното решение, като заяви пред репортери, че "здравият разум е надделял". Запитан какво се е променило и е предизвикало този завой, главният изпълнителен директор заяви, че "махалото на ESG се е върнало назад" през последната година и че инвеститорите са признали, че Glencore е най-добрият собственик на бизнеса с въглища.
Glencore обяви решението за въглищата заедно с финансовите си резултати за първото полугодие, които включват основна печалба от 6,34 млрд. долара, което е с 33% по-малко от предходната година. Нейният разрастващ се бизнес за търговия със суровини също отчете рязък спад на приходите, тъй като волатилността, от която се възползват нейните търговци, започна да отслабва, като печалбата за първото полугодие възлиза на 1,5 млрд. долара. Glencore поскъпна с 0,8% към 8:21 ч. в Лондон.
Глейзенбърг, който ръководи компанията в продължение на две десетилетия, е бивш търговец на въглища и често посочваше ненаситното търсене от Азия, дори когато Западът се отдръпна от въглищата. Последната сделка на Глейзенбърг, докато се подготвяше да се оттегли през 2021 г., беше покупката на мина за въглища в Колумбия. Нейгъл, избраният от него наследник и негов сънародник от Южна Африка, също започва кариерата си в бизнеса с въглища и също отдавна защитава това гориво.
Glencore многократно е заявявала, че ще се оттегли, ако има натиск от страна на инвеститорите, но в продължение на години компанията продължаваше да копае въглища, докато повечето от най-големите ѝ конкуренти продаваха. (Планът на Glencore беше да управлява съществуващите си дейности до изчерпването им).
Това изглежда се промени, когато преди година Glencore се опита да купи Teck Resources Ltd., като предложи обединената компания да се раздели на два отделни производителя на въглища и метали.
Glencore не успя да спечели Teck, но като утешителна награда се сдоби с нейните въглищни мини. В същото време тя обяви, че планира да отдели въгледобивния бизнес в рамките на две години след приключването на сделката. Решението се основава на положителните отзиви на инвеститорите за първоначалния план за Teck, заяви компанията в сряда.
Въпреки това през следващите месеци ставаше все по-ясно, че инвеститорите не са готови да се сбогуват. През април Bloomberg съобщи, че няколко от най-големите акционери на компанията предпочитат да запазят бизнеса с въглища.
След Глейзенбърг, който притежава 9,9%, най-големите акционери на Glencore са държавният инвестиционен фонд на Катар, Capital Group и BlackRock Inc. Ако Glencore беше продължила с отделянето си, много инвеститори, включително BlackRock, щяха да прекъснат експозицията си към печелившия бизнес с въглища поради политиките, които не им позволяват да притежават чисто нови въглищни компании.
Закупувайки мините на Teck, Glencore придобива контрол над голям набор от мини за коксуващи въглища, използвани за производство на стомана, които сега добавя към собствения си бизнес, базиран предимно на енергийни въглища, които се изгарят за производство на електроенергия.
Дискусията за бъдещето на въглищните мини на Glencore подчертава по-широк дебат за това дали инвеститорите и минните компании трябва да намалят експозицията си към този бизнес, което създава риск те да бъдат заменени от оператори и акционери, които са по-малко загрижени за намаляването на глобалните емисии.
Светът на минното дело също се промени, откакто Glencore обяви, че планира да отдели най-големия си източник на приходи. BHP Group, най-голямата минна компания, се провали в опита си да купи конкурента си Anglo American Plc в сделка за 49 млрд. долара по-рано тази година, а специалистите по сделки в конкурентите също наблюдават потенциални сливания и придобивания, тъй като в индустрията настъпва нова ера на сключване на сделки.
За Glencore отслабването и загубата на голяма част от огневата мощ биха ограничили възможностите ѝ да се конкурира с най-големите си колеги при евентуални сливания и придобивания. "В тази индустрия мащабът има значение", каза Нейгъл.